Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 183

Когато влезе в града, по най-краткия път пое към улицата, на която живееше Генадий Лисаков. Спря колата близо до входа, няколко минути поседя вътре, за да събере мислите си, отново и отново разигра замислената комбинация, припомни си нужните думи и действия. Най-сетне решително слезе от колата. Елмаз, на когото беше обещано „на езерото“, почувства, че са го измамили, закарали са го обратно в града, а не на езерото. Тук миризмите бяха съвсем различни, и звуците бяха други, не като на езерото. През целия път той лежа на задната седалка, не беше нужно дори да повдига глава и да наднича през прозореца, за да разбере, че стопанинът му го е измамил. Кучето обидено сумтеше, свряло муцуна в лапите си, и дори не направи опит да слезе от колата след любимия си стопанин.

Той се качи до апартамента на Лисаков и решително натисна копчето на звънеца. Вратата се отвори почти веднага.

— Здравейте! — слисано го поздрави Генадий Иванович.

Не изглеждаше добре. Въпреки гладко избръснатите бузи, изгладените панталони и чистата риза (явно бе очаквал, че всеки момент може да го извикат при следователя или прокурора), той изглеждаше отслабнал, измъчен, смазан. Изглеждаше точно както трябва да изглежда човек, който не разбира какво става и в какво го обвиняват, но който вече е разбрал, че е безполезно да доказва невинността си и му остава да се надява само на чудо.

— Здравейте, Генадий Иванович. — Той се постара да вложи в думите си колкото може повече приветливост и радушие. — Обадих се на „Петровка“, казаха ми, че мога да ви посетя, не било забранено.