Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 175

Реши да започне от магазините за хранителни стоки. И продавачите, и купувачите обикновено живеят наблизо и са напълно подходящи за обекти на наблюдение. Още в първия магазин остана поразен от явната несъразмерност между дребните поводи и пораждащите се около тях конфликти. Въпреки че купувачите бяха съвсем малко и пред нито един щанд нямаше опашка, продавачките успяваха да докарат до сълзи възрастните жени, дошли да пазаруват, а други придирчиви възрастни жени, на свой ред, докарваха продавачките почти до истерия.

— Защо нямате твърд кашкавал, а само топено сирене? — строго попита една купувачка.

— Не знам — сви рамене продавачката. — Каквото ни докарат, това продаваме.

Последва изпъстрена с оскърбителни намеци лекция за безкрайните приказки около приватизацията, а всичко както си било, така си и останало, продавачите крадели, никой сега не следял цените, сигурно и тях завишавали, я какви тлъсти муцуни били направили продавачките, а от бедните пенсионери отнемали и последния залък. Продавачката отначало отвръщаше вяло, после избухна, разкрещя се на старицата и запокити парчето салам на щанда с такава злоба, сякаш те не бяха салам и щанд, а граната и самата омразна купувачка.

В друг магазин Вадим видя как млада майка, хванала за ръка дете на пет-шест годинки, вдига скандал на продавачката, задето щандът със сладолед бил направен от стъкло.

— Детето вижда всичко, разплаква се и иска сладолед, а не бива да яде сладолед! Какво да правя сега, а?

Детето наистина ревеше, та се късаше и задавяйки се в сълзи и сополи, искаше сладолед „Баунти“.

— Вас ви интересува само да продадете повече — продължи да беснее майката, — а хич не ви интересува, че детето не разбира. И на всичко отгоре лепите по стъклото зайчета и мечоци, та горкото непременно да забележи вашата гадост. Имате ли съвест, кажете ми!

— Всички деца могат да ядат сладолед, а това не можело! — не остана длъжна продавачката, чийто глас беше толкова мощен, че без усилие заглуши и негодуващата майка, и нейната писнала рожба. — Сладоледът се прави точно за деца, а щом твоето дете не бива да яде, защо го влачиш в магазина, да те чака навън. Народили болни деца, после имат претенции към нас! Да не сме ги измислили ние тези щандове? Каквито ни дадат, на такива продаваме! Целият свят търгува на такива, само на тебе, като гледам, не ти харесва. Щом детето ти е болно, лекувай го, вместо да търсиш виновни.

— Ами точно такива като тебе са виновни я! — авторитетно заяви майката.

На Вадим не му се слушаше повече, от виковете го заболя главата. Изскочи на улицата и няколко пъти вдиша дълбоко и с наслада повечко свеж, прохладен въздух. „Сякаш нещо не са в ред“ — помисли си, като си спомни изкривените от ярост лица на крещящите жени. Тръгна през градинката към следващия магазин и внезапно видя хлапе на около десетина години, което, приклекнало край огромно дърво, с упоение измъчваше една котка. Котката врещеше с всички сили и се дърпаше от малките, вкопчени в нея ръчички, а по съсредоточеното лице на хлапето играеше странна усмивка, сякаш то се занимаваше с хобито си, което изисква изключително внимание, но за сметка на това носи незабравима наслада.