Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 176

— Я престани! — тихо му нареди Бойцов. — Пусни котката, не бива да я измъчваш.

Момчето бързо вдигна глава и от изненада разхлаби пръсти. Нещастната котка моментално се изтръгна и избяга, накуцвайки и все още мяучейки от болка — изглежда, младият коткоубиец й беше чупил лапите една по една.

— Защо правиш това? — съвсем миролюбиво попита Вадим.

Но момчето го погледна с такава омраза, че Бойцов се слиса. Без да продума, хлапакът побягна.

Вадим продължи пътя си, като се вглеждаше в лицата на минувачите, и му се струваше, че на нито едно от тях не вижда белег за онова, което му бяха разказали. Хора като хора, най-обикновени. Ще трябва да отиде до училището, когато часовете свършат, да погледне учениците.

Разхождаше се бавно, запомняше блокове, улици, дворове, запомняше ги по навик, за всеки случай, без изобщо да мисли, че някой ден това може да му потрябва. Към един часа приближи до училището и потърси с поглед място, откъдето ще може да наблюдава децата. Сред дърветата и храстите видя пейка. Вадим тръгна към нея и забеляза, че там седи младо момиче на около двайсет години с книга в ръка. Понечи да се върне, но момичето внезапно вдигна глава и му се усмихна.

— И вие ли ще посрещате дете? Седнете, има място.

Вадим приседна до нея. Момичето беше много симпатично, с къса момчешка прическа, възчипо носле и кръгли сини очи.

— А вие кого посрещате?

— Брат си. Тук наблизо е ПТУ-то, трябва да минем покрай него, за да стигнем до вкъщи.

— Е, и какво от това? — не разбра Бойцов, но веднага си спомни какво му бе разказала Каменская за това ПТУ.

— Вече на няколко пъти го биха, сега не го пускаме сам. Непременно някой го посреща — или родителите ни, или аз.

— На колко години е брат ви?

— На шест. Първокласник е.

— На шест? — изтръпна Бойцов. — Те какво, и шестгодишни деца ли бият? А оплаквали ли сте се в милицията?

— Разбира се — охотно отговори момичето. — И не само ние. Поне трийсет души станахме, но полза никаква. Нали не могат да тикнат зад решетките всички ученици от ПТУ-то, още повече че хлапетата не си спомнят точно кой ги е бил. Те си затварят очичките от страх. — В гласа й звъннаха сълзи. — Спомнят си само, че е станало край ПТУ-то, нищо повече не могат да кажат. Кого да приберат?

— И за какво ги бият — толкова малки деца?

— Ами за нищо. Трябва да си изкарат нервите на някого. Зверове! — Тя изхлипа, но бързо се овладя. — Първия път набили Павлуша, за да им дадял пари, а той казал, че няма пари. Втория път му казали да си свали якето и да им го даде, щели да си пият бутилката в храстите, а земята била студена, та решили да вземат нечие яке и да си го постелят. Пак си дойде насинен и разкървавен. Няма кой да излезе наглава с тях. Кажете ми вие — какво поколение расте сега, а? Същински изроди. Дали защото още от малки ги хранят с химия, а не с естествени продукти, или пък нацията започна да се изражда заради дългогодишното пиянство?