Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 172

На мекия диван в тази топла стая сънят започваше да го оборва. Процесът на грижите в дома на Шитова толкова се проточи, че вторият етап на храненето се получи твърде интензивен и максимално кратък. За десет минути Надежда успя да натъпче Миша с такова количество храна, за чието поглъщане при нормални условия би му потрябвал най-малко един час. После те тичаха по стълбището към колата, а Надежда надуваше газта като бясна, за да стигнат до Института в пет часа. Напрежението от автомобилното препускане отмина и сега Миша Доценко се чувстваше, както е нормално да се чувства крайно уморен мъж, обилно и вкусно нахранен преди двайсет минути. Едва се сдържаше да не рухне в бездънната пропаст на дълбокия сън.

Вратата от коридора към приемната се отвори, влезе Генадий Лисаков. Надежда извъртя очи към него, като гледаше да не помръдва главата си.

— Танечка, викали са ме? — обърна се Лисаков към секретарката, без да обръща внимание на седналата на дивана двойка. Шитова седеше така, че за човека, влязъл в приемната, лицето й беше почти скрито зад мъжествения профил на Миша Доценко.

— Чакайте малко, при него има посетител — строго отговори Танечка и отново прещрака копчетата на интеркома. — Николай Николаевич, Лисаков е тук. Добре. Влезте — кимна тя на Генадий Иванович.

Миша силно стисна ръката на жената до себе си.

— Е?

— Абсолютно съм сигурна — твърдо отговори Надежда.

— Добре, да тръгваме.

Те излязоха от приемната и тръгнаха по дългите коридори, подминаваха врата след врата на отделни кабинети, общи стаи, пушални и зали за научни съвещания.

— Надюша, сега ще влезем в няколко кабинета, трябва да направя едно официално съобщение за служителите. Ако обичаш, не разговаряй с никого, нали? Всичко засега е много несигурно, не бива да казваш нищо на никого. Каквото трябва, ще го кажа аз. Влизаме тук.

Той отвори вратата, на която висеше табелка „Научен секретар: В. Е. Гусев“.

* * *

Той стигна с колата си до своя блок, но не намираше сили да слезе и да се качи в апартамента. Жена му сигурно си е вкъщи, ще трябва да разговаря с нея и насила да се тъпче с приготвената от нея вечеря. При мисълта за ядене му се догади. Не, ще поседи още малко в колата и ще удължи приятната самота. Трябва да обмисли много неща.

И тъй, любовницата на Галактионов, кой знае защо, е идентифицирала Лисаков. Вярно, в онзи момент тя беше почти в безсъзнание, не беше на себе си и почти нищо не видя. Тогава, пред сградата на „Петровка“, не го позна, плъзна поглед по лицето му, нито за миг не спря очи. А днес е идентифицирала Гена. Трудно е да се повярва в този късмет, но фактът си е факт. Той видя с очите си как изведоха Лисаков от Института и го вкараха в колата си. А преди това видя в Института Шитова заедно със служител от милицията. Наистина Генадий се възмущаваше, размахваше ръце и викаше, че това било безобразие и беззаконие. Всички така казват, когато ги арестуват, дори престъпниците, хванати на местопрестъплението, така че пламенните му протести едва ли са притеснили някого. Късмет, невероятен късмет!