Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 171

Той ще отиде в Източния район и лично ще види какво става там. Ще пообиколи улиците довечера, ще влезе в някои барове и дискотеки, ще наблюдава пияните, ще си поприказва със старци, които винаги се радват на всеки събеседник. Ще отиде там и ще погледа със собствените си очи. И ако се окаже, че Каменская му е казала истината, той ще трябва да вземе решение — сигурно най-трудното в живота му, но и най-важното решение.

* * *

Пристигнаха при Института почти едновременно — Коротков с бялата със синя ивица служебна кола и Доценко и Шитова — с нейната. Поговориха си няколко минути, влязоха в зданието и тръгнаха право към кабинета на директора на Института Николай Николаевич Алхименко. Коротков влезе при директора, а Шитова и Доценко останаха да седят мълчаливо в приемната срещу секретарката, която непрекъснато говореше по телефона.

Светна лампичката на интеркома, секретарката натисна копчето.

— Слушам ви, Николай Николаевич.

— Поканете при мен Лисаков, ако обичате — чу се гласът на Алхименко.

— Един момент. — Тя веднага вдигна слушалката на един от многобройните телефони. — Георгий Петровия, здравейте, Николай Николаевич моли Лисаков спешно да дойде при него.

Доценко почувства как се напрегнаха ръцете на седналата до него Шитова.

— Отпусни се — прошепна той съвсем тихичко. — Какво така се уплаши? Човекът ще влезе, ще мине покрай нас, ще го огледаш в движение — и толкоз. Секретарката ще го попита нещо, той ще отговори, ще чуеш и гласа му. Трябва да бъда сигурен, че не си сбъркала.

— Със сигурност знам, че не съм сбъркала — също тъй тихо прошепна Надежда. — Ужасно се притеснявам.

— Изобщо няма от какво да се притесняваш — безгрижно сви рамене Михаил, макар че вътре в себе си усещаше неприятен студ. Вече бяха започнали да действат, изхождайки от предположението, че Лисаков е техният човек. Ами ако Надежда беше сбъркала?

Тя се премести още по-близо до Миша и дори през плътното си сако той усети топлината й.

— Миша, ами ако се окаже, че съм сбъркала, ще имаш ли неприятности?

— Разбира се — промърмори той почти без да отваря устни.