Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 170

Надежда вдигна към него изразителните си тъмни очи, погледна го продължително и внимателно, после едва забележимо се усмихна.

— Може. Ако нямате нищо против, ще направим първия етап максимално облекчен, за да не заспите по време на грижите.

Миша внезапно забрави за глада и умората си, мислеше си единствено за това, че пред него в леко загърнат пеньоар е застанала чудесна млада жена с невероятни крака и огромни тъмни очи, която явно го харесва и която харесва и на него, и колко рядко се случва двама души да са толкова предразположени един към друг, а до пет часа има още толкова много време…

Той посегна, извади от ръката й ножа, с който тя се бе приготвила да реже нещо, и нежно стисна топлите тънки пръсти.

— Няма да имам нищо против изобщо да пропуснем първия етап — прошепна той.

* * *

Вадим Бойцов си помисли, че от вчера насам не може да гледа в очите началника си Игор Супрун. На пръв поглед уж нищо не се бе променило, Игор Константинович и по-рано му бе трил сол на главата, а и той и друг път не бе крил несъгласието си с позицията на началството, но никога след такива случаи атмосферата на дружелюбие между началник и подчинен, която караше Супрун да уважава Бойцов и да му се доверява, не бе страдала. А след вчерашния им разговор в колата всичко се промени. Бойцов дори не си даваше сметка за причините за тази промяна, но ги усещаше — като животно, което предчувства земетресението и побягва към някое безопасно място, без да знае защо бяга.

— Слушам ви, Игор Константинович — каза той, загледан през прозореца, зад който скучно бе увиснал мъгливият пролетен ден.

— Хората на Мерханов известно време няма да закачат Каменская, така че ако смяташ още да работиш с нея, имай го предвид. Наемниците, които си видял, снощи са били закарани в института „Склифософски“ с остро хранително отравяне. Естествено и четиримата са починали. Ако Мерханов не миряса, ще му трябва време да намери други изпълнители, а на тях ще им потрябва време първо да наблюдават Каменская. Мисля, че през идущата седмица тя ще бъде в безопасност. Съобщавам ти го за всеки случай, може да е полезно да го знаеш.

— Ще го имам предвид — с безцветен глас отговори Бойцов, все така без да поглежда началника си.

— Сега друго. Днес ще се срещнеш с Литвинова, ще вземеш от нея отпечатъците от ключовете. Тя трябва да ти каже какви планове има нашият разработчик за празника. Трябва да огледаме апартамента му за улики, които можем да предоставим, уж случайно, на хората от „Петровка“. Имаш ли въпроси?

— Не.

— Тръгвай тогава.

Бойцов излезе от кабинета на началника си, мрачно замислен — съзнанието му не можеше да се освободи от всичко разказано от Каменская. Супрун е прав, престижът на страната е толкова важен, че в сравнение с него всичко бледнее. Но и Каменская е права: страна, на която не й пука за страданията на живеещите в нея хора, не е достойна да се борим за престижа й. Но ако престижът не се поддържа, страната ще изгуби авторитета си пред световната общественост, няма да получи кредити, а значи икономиката няма да стъпи на краката си, животът ще става все по-тежък и живеещите в страната хора ще страдат все повече. А ако в конкретния случай поставим интересите на престижа над другите, ще страда само малка част от населението — онези хора, които имат лошия късмет да живеят в Източния район на столицата. И дори не в целия район, а само на известна част от територията му. Тъй че при такава постановка на въпроса е прав Супрун. Но ако си спомним, че тази малка част от населението плаща за поддържането на престижа на страната със своето здраве и дори с живота си, излиза, че все пак е права Анастасия. Ами ако тя го лъже? Ами ако снимките, които му показа, нямат никакво отношение към злополучната „обратна примка“?