Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 18

Квасников. Е?

Боздугански. Прекрасна, прекрасна!

Квасников. Прекрасна?

Боздугански. Нали чернооката?

Квасников. Да, да, с черното око, от тая страна… Харесахте я?

Боздугански. Само една свиня може да я не хареса.

Квасников (ниско). Дявол да го вземе тоя човек…

Боздугански. Тя ми се видя много по-млада.

Квасников. Че аз казах ли ти, че е бабичка?

Боздугански. Сега има друг, въпрос: тя дали ще ме ха-реса?

Квасников. Подписвам ти! (Изглежда го ухилено.) Ти си цял Гарибалди. (Боздугански го прегръща.) Хей, ти се сбърка: мене прегръщаш. (Отдръпва се.)

Боздугански. Именно вас прегръщам, да ви благодаря.

Квасников. Суха благодарност не храни гърло… Аз ти давам служба, жена, преднина, честит живот… А вие какво? Слушайте: всеки месец една кутия хубав видински чер хайвер на кума! С това условие.

Боздугански (радостно). Прието! (Стиска му ръката.) Кога ще ме представите?

Квасников. Още сега. Чакай да я видя по-напред да я приготвя, че е много срамлива… (Отива към лявата врата и се изврьща.) Ама черния хайвер не забравяй. Това е ръкавът.

Боздугански. Решено. Щото е попово, то е готово . (Квасников излиза. Боздугански няколко време суче енергически мустаците си пред огледалото.) Не съм лош и аз… Той ме оприличи с Гарибалди. От де до де? (Смее се.) Едно само ме въжди: хубава е… А като дават тъй лесно една роднина на министър, трябва да има някоя скрита грозота… (Чумери се.) Но на по-дарено магаре петалата се не гледат… (Ходи няколко време замислен, па пак се спира пред огледалото и дълго си сучи мустаците.) Тръпки ми идат по тялото. (Изврьща се. Терзийска влиза отляво.)

Явление 9

Боздугански и Терзийска.

Г-жа Терзийска (приближава бързо към Боздугански, кланя му се грациозно и му подава ръката). Терзийска!

Боздугански (хваща й ръката). Щастлив съм, щастлив съм, госпожо.

Г-жа Терзийска (не му пуща ръката). Вие сте много милостиви. (Гледа го нежно.)

Боздугански. Как, как? Какво говорите? Аз съм твърде щастлив, че… (Стиска по-нежно ръката й.)

Г-жа Терзийска. Не, аз съм много нещастна. (Брише си с лява ръка очите.)

Боздугански. Вий ще бъдете щастлива, вий сте моя вече.

Г-жа Терзийска (въздиша нежно). Ах, и аз бих желала да бъда тука. В Пловдив климатът ме вреди.

Боздугански. Ах! В Пловдив климатът е проклет. (Сваля лявата й ръка от очите и хваща и нея.) Не, не желая сълзи да проливате, защото страдая и аз. Бъдете весела и ме погледнете с тия прекрасни очи, Поликсенке. Вие сте моя и аз съм ваш!

Г-жа Терзийска. Мене ме викат Еленка.

Боздугански. Ах, Еленка?! Да, да, Еленка!

Г-жа Терзийска. Аз ви съм вечно благодарна. Тогава работата е свършена?

Боздугански. Щом ми продума господин Кашка… Квасников, аз приех с възторг. Предлагам ви тържествено ръката си.

Г-жа Терзийска. И аз съм във възторг. Колко сте великодушни!

Боздугански. Сладко пиленце! (Целува й ръката.)

Г-жа Терзийска. Недейте, някой ще види! (Дръпва си ръката.)

Боздугански (страстно). Нека види целият свят! Ти си моя вече. (Целува й страстно и двете ръце.)

Г-жа Терзийска (ниско). Боже, той полудя! (Високо.) Недейте тука!

Боздугански. Имаш право, ангелче, тука не е мястото… Но аз горя от нетърпение и няма да се разделим вече… Вие били ли сте във Видин?