Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 19

Г-жа Терзийска. Не съм била.

Боздугански. И там е много хубав климатът. Дунавът… реката… чудесно!… Ще ви се хареса.

Г-жа Терзийска (зачудена). Как, ние във Видин ли ще бъдем?

Боздугански. Във Видин, във Видин, гълъбо!

Г-жа Терзийска. Не в София?

Боздугански. София ми е омръзнала. Тука прах, шум, глад, партизанства… Да бягаме оттука… Обещах на господин Квасников чер хайвер всеки месец… Ръкавът, разбираш ли?

Г-жа Терзийска (смаяна). Как, и вие ще дойдете във Видин?

Боздугански. Какво питане! Да, да, да, да! Нито аз без вас, нито вие без мене.

Г-жа Терзийска (ниско). Боже, мисля, че сънувам. Или той е полудял! (Високо.) Но що говорите тъй? А госпожата? Вий сте женени.

Боздугански. Ти не знайш? Аз съм разведен, Еленке.

Г-жа Терзийска. Разведен?

Боздугански. От седем месеци. А ти откога?

Г-жа Терзийска. Аз? Вие се подигравате, господин министре!

Боздугански (хваща се за челото; ниско). Тя ме взима за министъра! Ху! (Високо.) Госпожо, вий ми правите много чест: аз не съм министър още и искрено съжалявам за това… Тогава позволете да се представя: Боздугански.

Г-жа Терзийска (закрива си очите и избягва отдясно).

Боздугански (остая няколко време прехласнат, с разперени ръце). Автос-пиос? (Кикоти се няколко време, като бяга по сцената. Влиза Квасников отляво.)

Явление 10

Боздугански, Квасников, после Какавидов.

Квасников (гледа няколко време Боздугански, зачуден). Защо се смееш?

Боздугански (бяга по сцената и се смее).

Квасников (и той захваща да се смее). Стой! Стой! (Пак се смее.) Радваш се, а, че ще те оженя? Тя склони. Черпи! (Смее се.)

Боздугански (пак се кикоти).

Какавидов (влиза отдясно). Забравих си шапката. (Отива към прозореца и търси. Съглежда Боздугански и Квасникова, че се смеят, и той се засмива.)

Квасников (на Боздугански). Тя прие.

Боздугански (престава да се смее). Само да не е много хубава? Хубава не ща. (Пак се разсмива.)

Квасников. Кой ти каза, че е много хубава? (Смее се също.)

Боздугански. По-добре да бъде грозна.

Квасников. Не бери кахър. Аз ти познавам вкуса. Готви се. (Какавидов продължава да се смее глупаво.)

Боздугански (на Квасникова сепнато). Как, ами тя не ме е видяла?

Квасников. Видяла те днес в коридора. Па аз така те разхвалих, щото тя се хвърли на шията ми и каза: „Мижишката ще го взема, той ми е късмета.“ Тя отива да се постъкми у тях си, па ще дойде долу у баба Дона да се видите. (Гледа от прозореца.) Ето я, че заминува.

Боздугански (спуща се при прозореца и гледа). Тая ли е?

Квасников. Тя.

Боздугански. Как, тая маймуна? Това плашило?

Квасников. Как тъй? Одеве: „прекрасна“, а сега „плашило“! То тъй ти се види на виделото.

Боздугански (яростно изпулен). Господине, ти за кого ме взимаш? Знаеш ли, че животът человешки за мене е нула? (Спуща се заплашително към Квасникова. Той бяга из кабинета. Влиза Разсилният.)

Явление 11

Горните и Разсилният.

Разсилният. Господин министрът иде. Молим, излезте в антрето.

Боздугански излиза отдясно, като хвърля гневни очи на Квасникова. Какавидов бързо търси шапката си, взима я и тръгва към дясната врата. Влазя отляво Балтов.