Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 16

Илия (поглежда безпокойно към вратата и се затуля зад Боздугански).

Квасников. От кого се криеш?

Илия. Бате дойде, иска да ме води на село.

Квасников. Я си иди там, момче! Що ти трябва да ставаш разсилен? Ти си работи бащините нивя.

Боздугански (на Квасников). Господине, вий сте человек, който мирише на мухъл!

Квасников. На мухъл?

Боздугански. Вий карате това момче да стане орач?

Квасников (ниско). Тоя търси кавга с мене. (Високо.) Не, аз го не карам, баща му го вика.

Боздугански. И вий одобрявате да стане като баща си?

Квасников. Кой одобрява?

Боздугански (към Илия). Ти какво си учил?

Илия. Свършили сме третьо отделение.

Боздугански. Третьо отделение? Значи, с наука! И го викат да работи земята! (Към Квасникова.) Долният труд е за неучения народ, тъй ли?

Квасников. Кой знай. Ние всички работим по нас.

Боздугански. И вие желаете да остане провинциален дръвник?

Квасников. Кой желай? Никой не желай. (Ниско.) Кисел като турчин на рамазан!

Боздугански. Поне така изглежда, ако съдя по вашите стари понятия… Вие искате, господин Кашкавалов, само роби! Негова милост днес става разсилен, утре ще е писар, а после — може би и министър, ако остане в село, ще си остане скот. Тъй ли?

Какавидов. Човек при учение е срамота да работи. По-добре да умре съществованието му.

Квасников (строго на Какавидова). Тебе кой те пита бръснат ли е кадията?

Боздугански (към Какавидова). Кой сте вие?

Какавидов. Да се запознаем… (Подава му ръката си.)

Боздугански (обръща се към Квасникова). Значи, само вие се не съгласявате с мене?

Квасников (ниско). Ей го, иска да се заяде! (Високо.) Аз?

Боздугански. У вас има чорбаджийски дух.

Квасников. Пази боже. Аз съм съгласен да стане негова милост… министър. Само че…

Боздугански. Само че?…

Квасников. Само че, като падне от служба, ще го е срам да оре и ще стане вагабонтин като други…

Боздугански. С тия думи искате мен да оскърбите?

Квасников (плахо). Вас? Аз ви почитам откога още!

Боздугански. Прочетохте ли ми книжката?

Квасников. Щом си ида у дома, първо нея ще взема да прочета.

Боздугански. Четете там за страшния пожар, дето… Квасников. Дето го гасихте?

Боздугански. Другият, социалният пожар, дето ще помете всичко… Разбирате?

Квасников. Разбирам. (Ниско.) Нищо не разбирам.

Боздугански (към Илия). Ти си дръж службата, момче! (Към Квасникова.) Тъй ли, господине?

Квасников (на Илия). Момче, ти службата си дръж!

Боздугански (на Илия). Баща ти и брат ти да си орат нивите там. (На Квасникова.) Тъй ли, господине?

Квасников (на Илия). Там нивите да си ги орат брат ти и баща ти! (Ниско.) Ще играя по гайдата му, какво да се прави? Поклони се злому като на светому.

Илия. Брат ми нече. Он влезе в октроата.

Боздугански. А баща ти здрав ли е?

Илия. Здрав си е.

Боздугански. Той да работи.

Илия. Он стана кантонерин.

Квасников. Ах! Ами нивята?

Боздугански. Аз захващам да уважавам тия селяни! Какавидов (на Квасникова). Молим, помолете министъра, господин Кашкавалов.

Квасников (сърдито). Какъв Кашкавалов, дивак! (Към Боздугански.) Тоя пък мина през прозореца.