Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 20

Явление 12

Квасников, Балтов и Какавидов.

Квасников (на Балтова). Елате си, джанъм, елате си, джанъм!

Балтов (съзира Какавидова). Кой пусна тука негова милост?

Квасников. Никой не го е пуснал. Дойде оттука ей. (Показва прозореца.)

Балтов (учуден). Как, из прозореца?

Квасников. Като лястовича прехвръкна!

Какавидов (вдига ръце умолително). Славний господин министре!

Балтов (на Разсилния). Викни стражар!

Какавидов (уплашен и развълнуван). Нека да дойде полицията със сто хиляди топа и маждраци, но оттука мъртъв ще ме извлече! (Коленичи.) Или службата, или това сърце жално и кръволочно ще издъхне при великите ви нозе!

Балтов (на Разсилния). Стой! (Към Какавидова.) Как се осмелихте да минете през прозореца?

Какавидов. Не аз минах, а седем гърла гладни и още едно, което, да прощавате…

Балтов. Казах ви: идете на фабриката!

Какавидов. Вместо тия думи — ръгнете ме с един голяма нож!

Квасников. Хъ, това ни е остало работата.

Балтов. Излезте си! (Разсилният тегли Какавидова към вратата.)

Какавидов. И задължавам се безплатно да пея в „Света Петка“! (Разсилният го изтегля и затваря вратата зад себе си.)

Квасников (на Балтова). Тук е Боздугански!

Балтов. И Боздугански? Ужас! Кой ги пуща?

Квасников. Аз пак ти, казвам: куче тури в двора!

Разсилният. Мене ме нямаше. Стоянка пуснала Боздугански по заповед на госпожицата.

Балтов (учуден). Що значи това? (Съглежда писма на масата и ги преглежда.) Това са частни писма. Препоръки пак! Вечно препоръки! (Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас.) „Не отказвайте, драгий господин Балтов, защото това лице е верен наш човек.“ (Въси се.) Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който наистина не е наш човек, но е човек. (Отваря друго писмо и чете.) „Любезний Балтов, препоръчвам ви горещо молбата на господин Ивана Георгиев, наш привърженик и заслужил в изборите на партията, заради интересите на която побърка и напусна търговията си…“ Това е от народния представител Димитров. (Хвърля писмото на масата.) Жертва, значи, на партията! Мъченик! (Отваря друго писмо.) От друг депутат. Препоръчва ми един Михайлович. Той пролежа две години в затвора за кражба или за изнасилване… не помня добре… И той мъченик на партията! Мерзост! (Чете друго писмо мълком, после с глас.) „Господин Рачев, както лично ще ви заяви, спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба…“ (Захвърля писмото на масата и отваря друго писмо.) От депутата Крилов. (Чете.) „Приносящият това писмо…“ (Продължава мълком да чете, а после с глас.) „…Не му отказвайте тая службица, понеже в ланските избори при едно сбиване с неприятелите има счупени два предни зъба и едно ребро. На него главно дължа избора си…“ (Взима друго.) Ха! От подпредседателя на камарата! Ходатайствува за Боздугански. (Усмихва се горчиво.) Сигурно Боздугански и нему е посочвал револвера си. (Чете друго писмо мълком. Удря си ръката по масата.) Мене ме просто душат! Разврат! А интересите на службата, на държавата, на страната? А страшното социално зло? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително! (През целия тоя монолог Квасников гледа от прозореца. Влиза Разсилният отдясно.)