Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 17
Иван Вазов
Боздугански
Квасников. Да стане редактор.
Какавидов. Не! Отговорен редактор на „Държавен вестник“.
Боздугански
Какавидов. И такъв ставам!
Боздугански. Ти си един глупец!
Квасников. Роднина му съм.
Боздугански. Ах! Тогава и вие ще го помолите?
Квасников. И все тая служба всичките искат: редактор на „Държавен вестник“!
Боздугански. Има сега служба началник на митницата, но тя за жалост е в провинцията, в Харманлий.
Квасников. Сакън, недей ходи в Харманлий! Опасно е! Турци, разбойници на границата! Колят, убиват! Лошо е! Аз бега̀х.
Боздугански. Чудно! Аз не съм чул. Нали е умрял митничарят Курканов?
Квасников. Нито е умрял, нито мисли да умре… Вие поискайте другаде…
Боздугански. Има още една, но тя е в провинцията: инспектор по филоксерата във Видин.
Квасников. Ха! Там идете. Хем ще гоните филоксерата, хем ще ядете чер хайвер. Вие сте фамилиарен?
Боздугански. Не съм, вдовец съм, разведен.
Квасников. А няма ли да се жените?
Боздугански. Искам, господине, но с какво ще храня жена?
Квасников
Явление 8
Квасников. Аз ви харесах, господин Боздугански. Ще ви изработя и служба, и булка ще ви намеря. Имам една моя роднина за вас… И тя се вика разведена.
Боздугански
Квасников. Щом е моя роднина, Поликсена е роднина и на министъра, разбираш?
Боздугански. Аз ви съм признателен, господин Кашкавалов.
Квасников. Мене ме викат Квасников.
Боздугански. А, пардон. Дека е сега… лицето?
Квасников. Тука е. Ще става учителка.
Боздугански. Млада ли е много?
Квасников. Не е много млада, тъй, вашите години още няма.
Боздугански. Малко, значи. Тъй… на вид… каква е?
Квасников. За хубост? Защо ти е много хубава? Да я забикалят чапкъните.
Боздугански. Но да не е грозна?
Квасников. Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средня хубост… Ама много умна… Казвам ти: жена не е — елмаз.
Боздугански
Квасников. Още сега. Аз ще ви стана кум.
Боздугански