Читать «Скрутатор» онлайн - страница 98

Аахимите се отдръпнаха в отсрещния ъгъл на палатката и тихо, но разпалено се заеха да обсъждат нещо. След малко излязоха навън, за да продължат дискусията си. Отсъстваха дълго, а когато накрая се върнаха, Витис изглеждаше отвратително.

— Как по-точно амплиметът разговаряше с възловата точка, дете? — попита Юриен.

— В средата му бързо проблясваше светлина — отвърна Тиан, този път искрено. — Но щом аз или Малиен го извадехме от торбицата му, кристалът преставаше да премигва. Сякаш се опитваше да скрие делото си.

— Какво още можеш да ни кажеш за него?

— След като напуснах Тиртракс, той се опитваше да ми попречи да се отдалеча.

— Но ти си успяла да го сториш — веднага реагира аахимата.

Това беше опасен момент. Те не биваше да се замислят над тайната на полета.

— Извадих амплимета, поставих обикновен хедрон на негово място и се отдалечих извън влиянието на възловата точка.

— Какво друго правеше кристалът? — продължи старицата.

— След като избягах от лагера ви — където вие стреляхте по мен безпричинно! — се опитах да насоча таптера към Лайбинг. В Боргистри.

— Защо? — осведоми се Юриен. Тя не обърна внимание на избухването.

— За да изпълня дълга си и да го дам на скрутаторите, но амплиметът не ми позволи. Той насочи таптера към друга мощна възлова точка, Бореа Нгурле, но когато достигнахме планината и завих към Нириандиол, кристалът не ми позволяваше да продължа и натам. Толкова се ядосах, че реших да строша амплимета…

— И какво стана после? — напрегнато каза Витис. Тиан бе сигурна, че той е повярвал.

— Бипирамидата прекъсна притока на енергия и таптерът се разби сред дърветата. Така осакатях. — Съгласно замисъла, тя не спомена за лиринкското целение.

— Ще признаеш ли и друго? — каза Юриен.

Занаятчията не хареса думата, която аахимата бе употребила, но разказа за престоя си в Нириандиол и Снизорт, където амплиметът също общувал с възловите точки.

— Древните текстове споменават подобно нещо — тихо се обърна Юриен към Витис. — Това може да обяснява мистерията на последния амплимет, който използвахме — и катастрофата, която причини.

— След смъртта на цял клан, последвана от цяла вечност неяснота, кой би могъл да каже? — рече Витис.

— Ти каза, че амплиметът разговарял с теб — неочаквано каза Юриен. — Как звучи гласът му?

— Моля? — каза Тиан, която не бе обмисляла това.

— Ти каза, че той ти нашепвал! — тросна се възрастната жена.

— Звучи… малко като теб, но с много по-възрастен глас. Скърцащо шумолене. — Тиан се постара да го пресъздаде. — В общи линии така звучи. Не мога да го повторя.

— И какво ти казва?

За този въпрос Тиан бе готова — бе прекарала последните два часа в търсене на отговор.

— Възлерегулаторът пристига. Трябва да защитя амплимета за него.

— Какъв е този Възлерегулатор? — каза Витис с известно нетърпение в гласа.

— Не каза. Но…

— Какво? — подканиха я в един глас аахимите.

— Не мисля че той — или то — е част от този свят.

Витис се напрегна, сетне извади обвития в платина амплимет от един метален сандък и го разгърна.