Читать «Скрутатор» онлайн - страница 96

— Прелетях с таптера си от Тиртракс — промърмори тя.

— Кристалът те е контролирал. За последен път: как успя да накараш конструкта да полети?

— Трябваше да поддържам баланса между двата кристала — рече занаятчията, измисляйки си понятие. — Само при идеален баланс между амплимета и другия кристал е възможен полет. Това установява един вид… осцилация в полето, която с течение на времето става все по-силна. Толкова болеше! Непрекъснато се боях, че ще ме сполети антрацизъм. Както стана с бедния Генис.

Витис подмина ужилването.

— Но ти не си изгоряла. Как така?

— Трептението изчезна и полето започна да изтласква конструкта. Тогава… не мога да го обясня. Представих си как конструктът се издига… дъното на машината се нажежи и тя полетя…

— Глупости — скептично каза той. — Измисляш си.

Студена капка пот плъзна по улея на гръбнака ѝ. Тя наистина си измисляше и ако Витис я разкриеше… Сега внимателно. Бъди по-убедителна в наивността си.

— Точно това се случи, кълна се! — избълва тя на един дъх. — Казах ти, че не разбирам. Просто усетих кристала в душата си — допълни занаятчията, опулила очи.

— В душата си? Що за бръщолевици?

Някой изникна пред платнището. Витис размени няколко думи с него, сетне се върна обратно.

— Предстои ми важна работа. Преди да тръгна, отговори ми на следното: какво искаше да кажеш с това, че кристалът те е напътствал?

Тиан се вкопчи в тази възможност. В завода бе познавала девойка на име Санет, която бе твърдяла, че чува гласове. Работата с нея бе изключително уморителна, защото въпросната Санет неизменно се бе допитвала до гласовете, преди да пристъпи и към най-простата манипулация.

— Чух гласове в главата си — рече Тиан, глуповато вторачена в аахима.

Той изглеждаше отвратен.

— И винаги ли си ги чувала?

Дали да подхрани впечатлението му, че тя е побъркана? Не, по-добре да се престори, че амплиметът я е увредил.

— Не! — разпалено възкликна Тиан. — Не и преди старият Джоейн да ми даде амплимета. Джоейн беше единственият ми приятел.

— По някаква странна причина това не ме изненадва.

— Същата нощ сънувах Минис — продължи занаятчията. — Но гласовете се появиха едва в ледената пещера.

— Така ли? — тихо каза той. — И през цялото време след това ли се явяваха?

— Само след като използвах кристала. Понякога се задържаха още ден или два. В месеците, които ми отне да стигна от Калисин до Тиртракс, не ги чух нито веднъж. Там нямаше възлови точки и бипирамидата не можеше да черпи енергия.

— Ами след Тиртракс?

— И тогава ги чувах.

— Какво ти казваха?

Изглежда той ѝ беше повярвал. Но Тиан не се отпусна. Витис внимателно претегляше всяка нейна дума, най-малкото несъответствие щеше да я издаде.

Петнадесет

Тиан си припомни нещо, което Витис бе казал малко след пристигането на Сантенар. Триор бе искала амплимета, но предводителят се бе боял от него, заявявайки, че кристалът е покварен и опасен. Дали тя не можеше да се възползва от този му страх?

— Не понасям да оставам разделена от него — промълви тя. — Не съм страдала от абстиненция след отварянето на дверта, но когато кристалът ми е у друг, раздира ме неописуем копнеж по него. — Тиан погледна аахима в очите. — А в същото време той ме ужасява. След Тиртракс започна да ми се струва, че амплиметът иска нещо. Струваше ми се, че кристалът ме използва.