Читать «Скрутатор» онлайн - страница 95

Достигнаха палатка, охранявана от четирима аахими.

— Никой да не ни безпокои! — нареди предводителят.

Пазачите отдадоха чест и им направиха път. Вътре пренасящият Тиан я остави да седне и излезе. Витис започна да обикаля палатката, прокарващ пръсти през косата си. Около очите му се бяха образували жълтеникави кръгове.

Накрая той се обърна към Тиан.

— Предстои ми много работа — тихо поде той, — затова да приключваме колкото се може по-бързо. Как накара конструкта да полети?

Витис бе изключително висок. Тъй като стоеше досами занаятчията, тя трябваше да наклони глава силно назад, за да гледа в лицето му. Някаква муха жужеше из шатрата. Слънцето отиваше към заник, но в палатката бе задушно.

— Не зная — излъга тя. — Никога не съм разбирала как точно използвам амплимета, дори и след всички инструкции, които ми дадохте. Талантът ми се разгръщаше сам. Понякога имах усещането, че кристалът сам ме напътства.

Лицето му бе придобило метална безизразност, невъзможно беше разчитането на мислите му.

— Лъжеш — отвърна аахимът, но не разпалено. — Завързала си очите на всички в конструкта и си променила нещо. Какво?

— Нищо — отвърна Тиан с колкото се може по-спокоен глас. Тя не можеше да се мери със силата му, затова трябваше да отстъпва пред нея, а после еластично да отскача. — Можеш да провериш конструкта сам, ако не ми вярваш.

— Веднага щом той се охлади достатъчно, ще го сторим. Но ако не си променяла нищо, как успя да го накараш да полети?

— Всеки конструкт може да полети, ако в него бъде инсталиран амплиметът.

— Как? — изрева той в лицето ѝ. — И защо тогава си им завързала очите?

— Не исках да видят амплимета. Погледни какво стана с Генис. Този кристал създава проблеми навсякъде, където отида. Всички се опитват да ми го откраднат. А той е мой! Джоейн ми го даде с последния си дъх! Той е всичко, което имам, след като ти принуди Минис да изостави обещанието си. И след като уби малката Хани.

— Не съм я убивал! — тросна се той, но пролича, че думите ѝ са го засегнали. — Това беше нещастен случай, за който бяха изплатени репарации. И не съм принуждавал Минис да нарушава обещанието си. Той няма правото да се обвързва с теб по такъв начин.

Тиан подсили лъжливото впечатление, което искаше да създаде: лекомислена и неоправдано импулсивна жена.

— Направих всичко това от обич към него — отвърна тя със занесената, глупашка усмивка на влюбена. В следващия миг изпищя: — Той ми обеща! Ти си го принудил да ме излъже! Мразя те!

Витис направи крачка назад.

— Минис не лъже — рече той и скриви лице, сякаш преглътнал нещо с неприятен вкус.

— Той ме излъга! — отново писна Тиан. — Лъжец, лъжец, лъжец!

Престараваш се, помисли си тя. Витис не е глупак. Не преигравай.

— Най-сетне показваш истинската си същина. Амплиметът не би могъл да принадлежи на подобно нищожно създание. Ти не си достойна за него.

— Мой е! — изкрещя занаятчията.

Витис я сграбчи и започна да я разтърсва. Тя едва не повърна наденицата отгоре му.

— Ти не си геомант, Тиан. Имаш удивителен талант, но не притежаваш интелекта, необходим за овладяването на амплимета.