Читать «Скрутатор» онлайн - страница 88

— Не зная. Може би този план е бил замислян от десетилетия. Освен това не е сигурно, че човекът, взел сълзите, е този, който е планирал създаването им.

— А ние ще узнаем ли?

— Не изглупявай, момче. Погледни ме! — Ксервиш Флид протегна ръце. — Погледни белезите ми. Погледни изкривените кости. Забележи изстърганата плът. На младини бях красавец, Ниш. Но не и след като скрутаторите приключиха с мен. Трябваше да умра още тогава. Те сториха всичко по силите си, за да ме пречупят, но получиха нареждане да ме оставят жив. Аз трябваше да представлявам живото доказателство какво се случва с онези, които си пъхат носа в скрутаторските дела. В продължение на тридесет години не съм познал ден без болка. Извлечи си поука от живия пример, който виждаш пред себе си, механико. Някои тайни трябва да останат недокоснати.

Но Ниш виждаше решителността в очите на Флид — скрутаторът възнамеряваше да узнае.

— Тогава защо има размножителни палати? Защо Историите биват пренаписвани? Защо…?

— Добри въпроси, за които няма отговори.

— Но…

— Да вървим! — отсечено каза Флид. — Веднага щом сълзите бъдат скрити, нашият приятел ще се върне за нас. Той не може да си позволи да ни остави живи.

Четиринадесет

Витис взе амплимета и хедрона на Тиан, обви ги в тънки листове платина и ги прибра в джоба си. Самата занаятчия предаде на млад и жизнерадостен мъж — едър гигант с къдрава руса коса. Необичайна гледка за един аахим.

— Аз съм Генис — обърна се той към Тиан. В момента аахимите тичаха обратно към лагера си. — Не се страхувай. Нищо лошо няма да ти се случи, докато аз те наглеждам.

По някаква странна причина тя знаеше, че думите му са истина. Доверието, което моментално изпита към него, преди това бе чувствала единствено към Малиен.

През целия половинчасов път Витис не каза нито дума на Тиан. Веднага щом пристигнаха, Генис остави пленената върху метален стол и придърпа предводителя встрани. Там русокосият аахим започна да обяснява нещо, оживено ръкомахайки към конструктите.

Витис слушаше смръщено. Акцентът на Генис бе почти неразбираем за Тиан. Тя успя да долови единствено, че става дума за амплимета. Накрая предводителят на клан Интис поклати глава.

Генис поднови аргументите си още по-разпалено, но със същата добронамереност. Едната му ръка посочи към позорно отпуснатите върху земята конструкти. Другата се протегна към Витис, сякаш в молба.

— Не мога да позволя — процеди последният. — Прекалено опасно е.

Генис не се отказа. Витис започна да крачи напред-назад със сведена глава, която най-накрая кимна в потвърждение. Младият мъж изслуша внимателно последвалите инструкции — или предупреждения — сетне прие подадения му платинен пакет.

Русият младеж радостно стисна ръцете на предводителя, поклони се ниско и, след като весело помаха на Тиан, се затича към група конструкти, за да се покатери в най-близкия.

Тиан продължаваше да упражнява мускулите на краката си — трябваше да си върне силата колкото се може по-бързо. Трябваше да е способна да върви, дори да тича. Фактът, че аахимите не знаеха за възстановяването ѝ, ѝ даваше малко предимство.