Читать «Скрутатор» онлайн - страница 86

— Ако е знаел, че наблюдаваме, може да ни остават минути живот — рече механикът.

— Той знае, че сме били тук — каза Флид. — Ти сам видя, че въздухоплавът ни проследи до възловата точка. Щом скрие сълзите на безопасно място, ще се върне за нас.

— Тогава да не се застояваме тук. Накъде, сър?

— Север.

Тримата продължиха, придържайки се към най-ниското. Юлия скимтеше и крачеше близо до Ниш, който бе прекалено зает, за да забележи. След няколко минути тя го остави и хвана Флид за ръката, а той я прегърна през рамо. Лицето на дребната жена бе зачервено, което изненада механика — при последната им среща Юлия се бе изкачвала по склоновете на Тиртракс далеч по-лесно от него самия.

— Дали случилото се е било инцидент? — отново се питаше Флид, когато приседнаха да починат сред купчина камънаци. — Или е било планирано от самото начало?

— За какво говорите, сър?

— Ами ако устройството, което Гор ми даде, е било проектирано дефектно, за да разруши възловата точка и създаде сълзите?

— Как е възможно това, сър? Вие ми казахте, че устройството е било изпробвано.

— Не зная. Скрутатор Кларм не е човек, който би се оставил да го заблудят, но пък не мога да повярвам, че разрушаването на възловата точка и създаването на сълзите са били случайност. И друго нещо ме обърква: защо замислилият това не е отишъл веднага на мястото на експлозията?

— Може би битката го е забавила. Или е смятал, че сълзите ще се оформят при възлопресушителя — предположи Ниш.

— Да, за това не се бях замислял — кимна скрутаторът. — И може би по-рано кратерът е бил прекалено горещ, за да позволи приближаване, и прекалено одимен, за да позволи оглед.

— Тогава защо не е поставил охрана?

— Това би издало, че в ямата има нещо специално. Въпросният не е искал някой друг да узнае за сълзите.

— Дори скрутаторите?

— Особено скрутаторите. — Ксервиш Флид подмяташе камъче, потънал в размисъл. — Нещата са по-дълбоки, отколкото изглеждат, Ниш.

— Не разбирам — отвърна механикът.

— Аз също, но ме притеснява фактът, че някой познава Изкуството в такава задълбоченост. Защо са били създадени сълзите?

— За да подпомогнат осъществяването на нечии амбиции.

— Да, говорим за амбициозен човек. До този момент аз го описвах като мъж, но не бива да прибързвам с предположенията. Сред скрутаторите има и четири жени. Но за момента личността не е толкова важна. Ако узнаем амбицията, тя ще ни посочи човека. Но…

Той се изправи и започна да се разхожда, поглеждайки към Ниш и Юлия. Тя бе приседнала малко встрани, обвила корема си с ръце, и лекичко се поклащаше.

— Какво има, сър?

Флид рязко кимна. Следвайки безмълвната повеля, механикът се надигна и се приближи до отдалечилия се скрутатор.

— Нима не се доверявате на Юлия, сър?

— Тя не е нужно да знае.

— Ами аз?

— На урод като теб му е изтрябвало още по-малко! — отсечено заяви Флид. — Уви, ти си единственото, с което разполагам. Изречеш ли и една сричка от това, което ще ти кажа, смятай се за мъртвец.

Тонът на скрутатора загатваше, че тези му думи не са обичайните обиди. Ниш преглътна.