Читать «Скрутатор» онлайн - страница 83

— И как ще ги вземете?

Флид прецени разстоянието. Овалната яма бе нажежена, обезсмисляйки спускането. Каменният пиедестал изглеждаше по-хладен, но и неговата горещина не би допуснала приближаване — стига да успееха да се приближат. Освен това колоната се намираше под тях и отдалечена на голямо разстояние.

— Дори и да имахме въже или кука, пак не бихме могли да ги отнесем — промърмори скрутаторът.

— Сигурно са тежки?

Ксервиш Флид се замисли за момент.

— Ако притежават тегло, възможно е да са по-тежки от олово. Може да притежават тежестта на злато или платина. А може и да са безтегловни… Да се качваме.

Флид хвърли един последен поглед на копнеж към сълзите и се обърна към стената.

Ниш му помогна да се изкачи на горната тераса, помогна и на Юлия. Сетне скрутаторът му подаде ръка.

— Какво ще правите? — попита Ниш, когато се изкачиха обратно горе.

— Не зная. Времето е изключително неподходящо.

Тримата се оттеглиха в горичка, намираща се на около десет минути път. Флид напълни канчето на надзирателя от едно поточе, с помощта на сухи клонки накладе бездимен огън, уми си ръцете и легна по гръб, затваряйки очи.

— След като полето е мъртво, как успяхте да създадете онази експлозия, за да спасите Юлия? — попита Ниш. Това не му даваше мира.

Ксервиш го погледна раздразнено.

— Не можеш ли да пазиш тишина? Опитвам се да мисля.

Крил-Ниш остана загледан в скрутатора. Накрая последният изсумтя.

— Върви по дяволите, Ниш. Махай се.

Механикът рязко се надигна, но Флид продължи:

— Остави. Така или иначе си забравих мислите. — Той отдръпна окървавения си крачол, за да покаже разкъса в бедрото си. — Преди много време бях вложил зареден кристал в крака си. За подобен случай.

— Разполагали сте с него през цялото това време? — възкликна Ниш. — Защо не сте го използвали, за да се спасите?

— Той беше за краен случай — тросна се Флид.

— И поробването не влиза в категорията на крайните случаи?

Механикът се затрудняваше да осмисли това.

— Животът ми не бе в опасност — като изключим риска да ме отегчиш до смърт. Исках да остана край армията колкото се може по-дълго, за да зная какво възнамерява да предприеме Джал-Ниш. Знаеш, че баща ти подготвя нападение срещу лиринксите? Немислима лудост, която може да свърши само по един начин.

— Чух робите да обсъждат това — рече Крил-Ниш.

— Сега няма как да получавам пресни сведения, което е лошо.

— Ами кристалът в крака ви?

— Може да бъде използван само еднократно.

— Защо не вшихте два? Или двадесетина?

Флид скочи гневно:

— Ти изобщо размишляваш ли, преди да си отвориш устата? Всичко си има цена, механико, а имплантирането на зареден кристал изисква особено висока цена. А изразходването му… — Той поклати глава.

Раната в бедрото на скрутатора бе дълга колкото малкия пръст на Ниш. Краищата ѝ бяха обгорени.

— Сигурно боли — отбеляза Ниш.

— Служиш си с думите като ковач, развихрил се в градина! Скрутаторите биват обучавани да превъзмогват телесните страдания, а аз съм имал възможността да се упражнявам повече от останалите. И пак едва се сдържам да не започна да вия от болка.