Читать «Скрутатор» онлайн - страница 85

Машината спря. Девет фигури слязоха в ямата — седем души и две кучета. Пилотът и още един човек останаха на борда на въздухоплава. Ниш стисна юмруци. След няколко минути машината се издигна, приближи се до кратера, разклати се под въздушното течение и започна да се спуска.

— Това е опасна маневра — отбеляза Флид. — Ако стените на торбата докоснат някоя от нажежените стени, с тях е свършено.

Мина време. Върхът на въздухоплава продължаваше да стърчи от ямата.

— Какво правят? — попита Ниш.

— Някой много добър пилот би могъл да спусне машината до пиедестала. Тогава сдобиването със сълзите би било лесно.

— Доста се бавят — обади се механикът след няколко минути.

— Мълчи!

Въздухоплавът се издигна отново и се разклати, обръщайки нос към скривалището им.

— Който и да е това — с любопитно безстрастен глас каза Флид, — сълзите са у него.

Машината се разклати, обърна се и се понесе към лагера.

— По-добре да се убедим — додаде скрутаторът.

Тримата поеха към подножието.

— Бих казал, че сълзите са по-важни от нас — с надежда каза механикът.

— Така е, Ниш, но скрутаторите няма да се откажат от преследването.

Все още стелещият се дим ги насочваше към мястото. Той бе жълтеникавокафяв с черни примеси и миришеше на изгоряла плът.

— Не виждам нищо — каза надничащият Флид. — Ще трябва да сляза.

— Нещо против този път да остана? — каза Ниш. Гадеше му се от вонята.

— Добра идея. Остани на пост. Ти също, Юлия. Юлия?

Тя бе изостанала, затъквайки носа си по-плътно.

— Това е лошо място — прошепна тя.

— Не е нужно да се приближаваш. — Флид внимателно спусна ранения си крак.

Крил-Ниш наблюдаваше слизането му. Край четвъртия овал скрутаторът се изгуби сред кафеникав дим, от който се разнесе кашлицата му. Ниш се отдръпна от ръба. Когато се приближи обратно, Флид не се виждаше никъде.

— Той добре ли е? — обърна се механикът към Юлия.

Тя се задави и се преви, неспособна да отвърне. Крил-Ниш започна да обхожда кратера, но не откри по-ясна гледка. След около пет минути Флид започна да се изкачва.

Механикът му помогна да преодолее последния овал. Кожата под очите на скрутатора бе посиняла с оттенъка на еднодневен белег. Нужно му беше известно време, за да се отърси от замайването.

— Няма ли ги? — каза Ниш.

— Няма ги.

— Кой ли ги е взел?

— Предполагам Гор, макар че би могъл да се окаже всеки от скрутаторите. Ти можеш ли да прецениш, Юлия?

— Не — прошепна тя. — Нищо не мога да кажа. Не виждам нищо.

В напрегнати моменти тя губеше модела си.

— Но който и да е бил — продължи скрутаторът, — погрижил се е никой друг да не узнае.

— Какво искате да кажете?

— Дъното е покрито с тела. Шестима войници и картографът. Дори кучетата са убити. След час телата на свидетелите ще се сронят на пепел.

— Оставаме само ние — рече Ниш. — И пилотът.

— Той е нужен, за да отведе скрутатора обратно в лагера, но щом въздухоплавът се приземи, бройката на мъртъвците ще се увеличи. Скрутаторът ще го обяви за пристъп.

— Ами войниците?

— Ще каже, че аз съм ги нападнал от засада и съм ги унищожил с помощта на друг зареден кристал. Никой няма да е в състояние да докаже противното.