Читать «Скрутатор» онлайн - страница 82
Ян Ирвин
Дупката оформяше съвършен овал — четиридесет дължини широк и шестдесет дълъг. Ръбът му бе срязан чисто и стоеше покрит с втвърдена жълта, червена и кафява сяра. Във вътрешността му земята се спускаше стъпаловидно в стесняващи се концентрични овали. Най-горният пръстен бе обгърнат с обгорена трева. В следващия растителността бе станала на въглен. Почвата от следващите овали бе изпепелена. Центърът на ямата бе скрит от издигащ се дим.
Овалите бяха девет на брой, всеки около дължина широк и също толкова издигнат над следващите. Този естествен амфитеатър отвеждаше до центъра, който бе скрит от трептящия въздух. Тук почти бе невъзможно да се диша.
— Да не възнамерявате да слизате долу? — каза Ниш, неспокойно оглеждащ ямата.
Флид се засмя сухо.
— Точно това възнамерявам да сторя.
Той се отпусна в първия пръстен и протегна ръце. Без колебание Юлия пристъпи напред и се остави да бъде спусната. Флид можеше да я убеждава по недостижим за останалите начин. Двамата загърбиха механика и продължиха навътре.
Крил-Ниш не гореше от желание да ги последва, само че скрутаторът не търпеше оправдания. Той пристъпи до първия ръб и се обърна, за да се спусне с помощта на ръцете си.
Междувременно Флид и Юлия се бяха отдалечили. Гладките стени на овалите напомняха вложени едно в друго бутала. Деветият пръстен бе обвит с дим. Горещина се излъчваше от дълбока яма, чието дъно блестеше в червено. От него се издигаше цилиндрична колона, леко наклонена на една страна. Стените тук се бяха разтекли.
Върху плоския връх на скалния стълб блестяха две капки течен метал, притежаващи живачна яркост. Формата им напомняше водни капки, макар че всяка бе с големината на супник. Тихо жужене долиташе от тях. Юлия бе свалила маската си и запленена се взираше в тях.
— Небеса — каза Флид. — Чуваш ли как пеят сълзите?
— Какво е това? — Крил-Ниш приседна на ръба, надявайки се, че Флид няма да поиска да се сдобие с тях.
— Дестилираните сълзи на възловата точка — отвърна скрутаторът.
— Не разбирам.
— Никоя енергия не може да бъде унищожена напълно, Ниш. Винаги остава някакъв остатък — който е далеч по-сложен от изходния материал. Дали това е било инцидент, или създаването им е било умишлено?
— Флид?
— Според митовете — или слуховете — сълзите представляват прочистената от експлозията същина на възловата точка. Вярва се, че те са изградени от най-чистата субстанция на света. Това е най-търсеният от мистиците материал. Само че никой от тях не се е сдобивал с нещо повече от нищожно късче. За цяла сълза да не говорим. Тези образувания струват колкото цял един континент. — Скрутаторът се взираше в тях с алчни очи.
— И вие ги искате? — каза Ниш. — Те магия ли съдържат?
— Празни — намеси се Юлия.
— В момента не — отвърна Ксервиш. — Но тяхната субстанция, наречена
