Читать «Скрутатор» онлайн - страница 81

— Прощавам ти, Ксервиш.

Ниш нямаше представа за какво говори тя. А Юлия се обърна към него. Настойчивият ѝ до предизвикателство поглед го накара да извърне очи. Какво искаше тя? Още от близостта, която бяха споделили край Тиртракс? Струваше му се, че това се е случило преди цяла вечност. Макар да бе привързан към нея, предишните му чувства бяха изчезнали. И той не можеше да зароди нови по желание.

Дребната жена отметна глава, скочи и изчезна сред храстите.

— Какво ѝ е? — попита механикът.

Флид, потънал в собствените си проблеми, не можа да разтълкува въпроса:

— Преди време ѝ обещах, че ще ѝ помогна да намеря брат ѝ. Двамата с Мюли са били разделени, когато тя е била на четири, и повече не са се виждали.

— Да, вие споменахте за това.

— Но не ти казах, че в Снизорт я излъгах. Юлия не искаше да помогне за унищожаването на възлопресушителя, затова ѝ казах, че Ейрин Мас е намерил Мюли и в момента го отвежда обратно. Уви, тя разбра, че съм излъгал.

— Е, това вече е минало.

— Надявам се — отвърна Флид. — Макар да имам усещането, че не е. Върви да поогледаш околността.

Ниш заобикаляше дърво от другата страна на могилата, когато долови миризмата на нещо горящо. Или поне нажежаване. Миризмата бе странна, не приличаше на плът, дърво или листа, а по-скоро на пламнала скала. Той извика Флид. Юлия също изникна от храстите, намръщена.

— Какво е това? — каза Ниш, душейки.

Необичайно, отговорилата бе Юлия:

— Железни сълзи.

Флид я изгледа остро. Изгряващото слънце очерта бронзовия му профил.

— Ти си идвала тук и преди, нали, Юлия?

Тя намести маската над очите си и се приближи до скрутатора.

— Преди много време с Иризис, когато търсехме възлопресушителя.

— Значи това е възловата точка? — рече механикът. Самият той не виждаше нищо необичайно.

— Каквото е останало от нея — отвърна Флид. — Да отидем да погледнем.

— Не трябва ли да се измъкнем колкото се може по-бързо?

— Първо искам да проверя нещо. — Ксервиш оглеждаше хоризонта. Наоколо не се виждаше нищо. Но всяка от сенчестите долини можеше да крие хиляди войници, същото се отнасяше и за каменистите хълмове. — Разполагаме с достатъчно време. Те все още не са открили следите ни. Да вървим. — Той посочи към хълма от лявата им страна.

Тримата се отправиха по тревистото възвишение. От върха му забелязаха черна яма в земята, намираща се на не повече от двеста крачки. Над нея се виеше дим.

Юлия рязко спря, извъртайки глава.

— Какво има? — каза скрутаторът. — Какво виждаш, Юлия?

— Дупка.

— Естествено, че е дупка — промърмори Ниш.

— Млъкни, глупако. Юлия?

— Дупка в решетката ми, Ксервиш — продължи дребната жена. — Две дупки.

— Две? — рече Флид. — Страшни ли са?

— Не — отвърна Юлия. — Те са празни.

Стъпките на Флид оставяха бледи дири в оросената трева. Ниш го последва мълчаливо, неспособен да осмисли чутото. Защо скрутаторът прахосваше преднината им, за да оглежда експлодиралите останки на възловата точка?

Започнаха да се натъкват на участъци обгоряла трева, сред които личаха отхвърчали скални късове. Тези участъци ставаха по-обширни и по-начесто, за да се слеят. По-големите все още бяха достатъчно топли, за да сгреят глезените на Ниш.