Читать «Скрутатор» онлайн - страница 72

Дните и нощите минаваха, изпълнени с бяг, бързи срещи в сенчести пещери или мрачни гори, подтиквания към бързане. Имаше и други дела, обсъждани по-далеч от Гилаелит, но със същата настойчивост. Тетрархът бе целен с отвари и хранен от някакъв лиринкс, който изстискваше мазна каша в устата му. Сетивата на Гилаелит бяха прекалено безчувствени, за да позволят долавяне на вкуса, но впоследствие той винаги се чувстваше по-добре.

На петия ден след бягството — а може би шести — Гилаелит се почувства достатъчно добре, за да приседне. Неотдавна се бе разсъмнало. Лиринксите се бяха настанили в една гориста долина, през която се виеше река. Те бяха стотици. Непрекъснато пристигаха нови. Изглежда не се чувстваха застрашени, защото се бяха разположили спокойно, разговаряйки с глас и с цвят. Бяха струпали торбите и сандъци с реликви в средата на долината. Тетрархът се изненада, че посрещат загубата на Снизорт толкова небрежно.

Подземните галерии щяха да горят в продължение на десетки години — в чиято и полза да бе приключила битката, лиринксите нямаше да могат да се върнат там. Това трябваше да представлява удар за тях, защото Снизорт беше удобно предмостие, от което лиринксите да разгърнат настъплението си в Лауралин. Но пък избухването на възловата точка бе обездвижило и конструктите, и кланкерите, така че заплахата от преследване отпадаше. Ако се върнеха обратно и нападнеха под прикритието на нощта, лиринксите биха нанесли съкрушителен удар на враговете си. Само че не изглеждаше, че те планират това. Гилаелит бе останал с впечатлението, че летците им възнамеряват да се завърнат в Мелдорин.

Тогава защо Гирил го беше спасила? Тя се бе настанила под едно дърво недалеч от него и тихо разговаряше с други двама възрастни лиринкси. Цветовата им реч огряваше сенките в червено и жълто — това означаваше важен разговор.

Гилаелит прекара утрото в дрямка, а след събуждането си видя Гирил да дава нареждания на друга малка група лиринкси, а впоследствие и на трета. Тетрархът така и не долови думите ѝ. Главата го заболяваше при най-малкия опит за съсредоточаване. Тук имаше силно поле, но той бе прекалено слаб, за да го използва.

Нечий вик разкъса хаотичните му мисли. Някакъв лиринкс, един от наскоро пристигналите, търчеше из поляната в кръг, блъскаше се в другите лиринкси и дърветата и надаваше пронизителни викове.

Матриархът скочи. Неколцина лиринкси се опитаха да уловят подивялото създание, но то ги изблъска встрани. Сетне започна да впива нокти в себе си, спъна се и рухна на няколко крачки от Гилаелит. Той го разпозна — това бе един от работниците, разкопали селото в Голямата сълзевина.

Лиринксът бе покрит с червени, възпалени петна. Той продължи да се дере яростно, откъсвайки бронираните си плочки с все долната кожа. Оцелелите късове от нея бяха не с обичайния розов цвят, а зачервени и сълзящи гной.

За удивително кратко време създанието бе снело люспите си, но това не му донесе удовлетворение. То продължи да сече с нокти, сега самата си плът, все така крещейки в агония. Накрая Гирил размаха ръка.