Читать «Скрутатор» онлайн - страница 51

Тя обиколи и стаята, скицирайки мъртвите създания. Междувременно търсенето приключи. Видимо разочарована, Фин-Мах изчезна в съседната стая. Войниците я последваха. Флангърс и Иризис останаха сами.

— Къде е Мас? — рече тя.

— Стоеше точно зад теб… — Войникът объркано се почеса по главата. — Какво ли е намислил?

— Не е здравословно да се проявява интерес към скрутаторските дела — каза Иризис. — Да вървим.

Флангърс потри ранената си ръка, загледан в пода.

— Погледни.

Той приклекна, допълнително разкъсвайки панталона си, и простена почти недоловимо.

— Какво има?

Пръстът му посочи тънка кървава диря по пода.

— Тази следа е била оставена от нещо, опитало да се скрие. Помогни ми.

Двамата започнаха да оглеждат счупените шкафове. Едва в последния откриха търсеното: космато създание, малко по-голямо от дланта на Флангърс. Козината му бе влажна, кървава на места и лепкава на други. То замахна към повдигналия го войник, но меките нокти не успяха да разкъсат кожата.

— Новородено — с изненада каза войникът. — Майка му трябва да го е родила умирайки.

— По-добре е от нищо. — Иризис се огледа за нещо, където да пренесат бебето. — Ще кажа на Фин-Мах. Флангърс, какво правиш?

Той бе приклекнал край мъртвата майка и бе приближил новороденото към една от бозките ѝ.

— Ще му трябва храна, а в този случай няма нищо по-добро от кърмата.

Този мъж не спираше да я удивлява. Иризис го остави да домакинства и се отправи към съседната стая.

— Фин-Мах, намерихме едно. Бебе.

Перквизиторът дотича.

— Къде?

— Флангърс го храни.

Иризис откри малка непокътната клетка, в която застла сено. Сетне се отправи обратно и завари Фин-Мах да стои до Флангърс.

— Да вървим, войнико!

— Едно хранене може да внесе голяма разлика в шансовете му за оцеляване — отвърна той.

— Изгубеното време може да се отрази на нашите шансове за оцеляване. — След миг тя отстъпи: — Добре, но само няколко минути. Къде е Мас?

— Изчезна.

Фин-Мах не изглеждаше изненадана.

— Той си има и друга работа. — Тя хвърли неспокоен поглед към вратата и се отправи обратно в другата стая, за да продължи търсенето си.

Иризис приседна на една клетка край мъртвата майка. Чувстваше се някак неловко да гледа как Флангърс храни създанието, но в същото време не можеше да откъсне очи. Той беше необичаен човек.

— Във ферма ли си отраснал?

— Не, преди да се запиша в армията, живях в Туркад.

— Тогава откъде знаеш…

— Просто се интересувам от различни неща.

Той щеше да продължи, но в този момент Фин-Мах нахълта, следвана от войниците.

— Да вървим! — Тя изхвърча навън.

Флангърс мушна създанието в джоба си, а Иризис грабна клетката.

— Какво има? — попита тя.

Фин-Мах тичаше на пръсти.

— Задават се още лиринкси.

— Откъде знаете? — задъхано продължи Иризис. — Къде са?

— Млъкни и тичай!

Перквизиторът търчеше най-отпред. Следваха Иризис, Флангърс и войниците. Младият капитан никак не изглеждаше доволен от последната си позиция.

Лепкавият им бяг бе рязко прекъснат, когато следващият завой ги отведе срещу шестима лиринкси. Фин-Мах се извъртя в движение и се стрелна надясно, в по-малък и по-мрачен тунел.