Читать «Скрутатор» онлайн - страница 53

— Не можем да си го позволим.

— Не можем да си позволим да губим още хора — рече Иризис.

Фин-Мах се обърна към Флангърс. Той не носеше броня и раница и бе започнал да набира преднина, дори и ранен.

— По-бавно, войнико.

Оставащите двама ратници ги настигнаха. Мирум все още се усмихваше, макар и леко пресилено. Очите на младия Ивар бяха ококорени от ужас.

— Изпълни дълга си като мъж, хлапе.

Ивар тичешком кимна. Мирум го избута напред и зае неговото място най-отзад.

Но той не е мъж, помисли си Иризис. Той е още момче. Що за чудовища сме, за да изискваме подобни жертви от деца? И в същото време тя се радваше, че той стои между нея и лиринксите. Още няколко безценни мига живот.

Съжалявам, Ивар. Мирум ще бъде следващият убит, след него ти. Възрастният лудак няма да се даде без бой, може би дори ще повали един от лиринксите, ако извади късмет, но следващият ще повали него. Целият му живот е отвеждал към този миг. И тогава ще дойде твоят ред, Ивар. Ти ще рухнеш след първия удар. Кой ще оплаче незначителния ти живот и жестоката ти смърт? Няма да сме ние, защото ние ще те последваме. И всичко ще е било напразно.

— Къде точно отиваме? — задъхано попита Иризис. При всяко разклонение Фин-Мах бе извиквала на Флангърс посоката. Тези напътвания изчерпваха всичките ѝ приказки.

— Оставила съм маяк във въздухоплава. Старая се да проследя пътя до него.

Иризис никога не бе чувала за подобни устройства. Дали определянето на вярната посока щеше да е от полза в този лабиринт?

— Фин-Мах! — просъска тя. — Защо не ги взривите с някой от онези кристали?

Другата жена я погледна измъчено.

— Не мога.

— Свършили са ви кристалите?

Последва дълга пауза.

— Имам един — тихо каза Фин-Мах. — Пазя го за краен случай.

— И тази ситуация не е? — процеди Иризис. — Могла си да спасиш онези войници, а си решила да не го правиш? Безсърдечна кучка!

Лявата половина на лицето на Фин-Мах потрепна.

— Следвам дадените ми нареждания, майсторе. Ако го използвам сега, няма да разполагам с него по-късно. А, повярвай ми, той ще ни е нужен.

— Значи войниците са заменими?

— Не ми харесва, но е така.

— Ами аз? И аз ли съм тук по същата причина?

— Сама знаеш, че не е така. Но след като питаш: да, бих пожертвала и теб, ако се наложи. Нашите животи не струват нищо пред човечеството.

Девет

Бяха тичали до изнемога, когато Иризис осъзна, че зад нея търчи единствено Мирум. Дори и не бе усетила кога Ивар е изостанал и е бил убит. Тя обърса насълзеното си око. Той бе още момче, изпълнявало дълга си.

Мирум бе почервенял и пъхтеше под тежестта на раницата си.

— Не разбирам защо още се мъчиш с този товар — каза Иризис.

— Ще се справя — промълви той. — Нужен ми е. Освен това ми се струва, че се измъкнахме.

Иризис се съмняваше.

— Трябва да сме прекосили поне левга, Фин-Мах. Сигурна ли сте, че това е правилният път?

Другата жена отбягваше погледа ѝ, загледана в трите прохода пред тях.

— По права линия — продължи Иризис — вече би трябвало да сме прекосили целия Снизорт.

Фин-Мах се консултира с малкия предмет в ръката си.