Читать «Скрутатор» онлайн - страница 49

Със здравата си ръка Флангърс проверяваше ранения си крайник.

— Може би заобикалят през някоя от останалите врати, за да ни пресрещнат.

На пръсти Иризис се приближи обратно до вратата, отвъд която долитаха удари и писъци.

— Не, дошли са, за да довършат гнусната си работа — да убият зверчетата. Очевидно не искат някое от тях да попадне в наши ръце. Интересно защо?

— Не ми се и мисли — рече Флангърс. — Ей, какво правиш?

Иризис бе открехнала вратата и надничаше вътре. Един от лиринксите, застанал на няма и три крачки от нея, преустанови кървавата си дейност. Тъмните очи с големината на лимони се извърнаха към нея. Жената потръпна. През последната година често се бе сблъсквала с тези създания. То можеше да я убие с един удар, а все пак я удивляваше. Удивляваха я големината му, силата, движението на мощните мускули под бронираните плочки, проблясващите по тях цветове — ту бледоморави, ту моравочерни — и нещо необяснимо.

— Какво правите? — каза тя. Не очакваше да получи отговор.

— Изпълняваме дълга си — ясно отвърна създанието. Гласът му притежаваше недостъпна за човек дълбочина. — Ако се опиташ да ме спреш, дребната ми, с теб ще сторя същото. — И то повдигна окървавената тояга.

До този момент никой не бе определял Иризис като дребна, но за един лиринкс и най-едрите човеци изглеждаха нищожни. Другото създание извика нещо с писклив глас. Първият лиринкс размаха тоягата си, Иризис отскочи назад. Вратата бе затръшната и подпряна с нещо.

— Каквото и да правят, решени са да го довършат — каза Иризис. — Дай да погледна ръката ти.

— Не е нищо сериозно. — Той разкъса ръкава, за да покаже разрези, простиращи се от китката до рамото. — Но боли.

— Обзалагам се. Ами другата рана?

Флангърс я погледна засрамено.

— Нищо работа.

— Тогава защо накуцваш? Обърни се.

Дъното на панталоните му бе разкъсано. Четири прореза разсичаха дясната буза. Два от тях продължаваха и върху съседната.

— Трябва ти… — поде тя.

— Ехей! — разнесе се гласът на някакъв войник.

— Насам! — ревна Флангърс.

Младият Ивар и останалите ратници дотичаха, следвани от тъмнокож мъж, когото Иризис не беше… да, беше виждала. Това бе Ейрин Мас, шпионинът на Флид, прикрит зад поредната си дегизировка. И то майсторска: този път осведомителят бе изменил и телосложението си. Бе със сходен ръст, но със стройно, жилаво тяло. Очите му бяха тъмнокафяви.

— Какво стана? — попита Фин-Мах.

— Открихме плътоформираните им създания, поне пет помещения — каза Иризис. — Всички създания в първите три стаи бяха мъртви или умираха. В четвъртата се натъкнахме на женска, която избиваше останалите. Тя ни нападна и едва не ни уби. А после изникнаха още двама лиринкси. Флангърс успя да убие женската, а другите двама не ни нападнаха, защото бяха заети да избиват останалите създания.

— Не искат някое от тях да попадне в ръцете ни — рече перквизитор Фин-Мах. — Което прави успеха ни още по-наложителен.

— Какво правиш тук? — обърна се Иризис към Мас. Той вонеше на земен дим.

— Скрутаторска работа. — Осведомителят изглеждаше объркан. За пръв път Иризис го виждаше да показва емоции.