Читать «Скрутатор» онлайн - страница 50

— Същото се отнася и за нас. Нужна ни е помощ.

— В борбата някои от клетките се отвориха — обърна се Иризис към Фин-Мах — и няколко от животните избягаха. Ако нападнем внезапно, може да надвием лиринксите и да заловим едно от зверчетата.

— Докато разбием вратата, елементът на изненада ще е изчезнал.

— Особено след като те я барикадираха — добави Флангърс.

— Но — продължи Фин-Мах, замислено допряла пръсти — ако разруша вратата с Изкуството… Да, това ще направя. Отдръпнете се.

— Възловата точка угасна — напомни ѝ Иризис.

— Артефактите, съхраняващи енергия, все още работят, макар че не ми се иска да похабявам един. Запушете си ушите.

Фин-Мах сама последва съвета си, като пъхна две запушалки. Сетне разкопча един от джобовете си, за да измъкне нещо малко и лъскаво. Тя го потри между ръцете си, сякаш да го загрее, обгърна го хлабаво с пръсти и високо повдигна ръка. Протегнатият крайник затрепери, лицето ѝ почервеня. Острие от суров звук полетя измежду пръстите ѝ. Разсеченият въздух блесна пред него. Вратата избухна. Фин-Мах отхвърча назад и се приземи по гръб.

Дори и през притиснатите си длани Иризис долови част от звука. Тя бе приклекнала и свела глава. Застаналият до нея Флангърс изсумтя като блъснат в стомаха.

Взривната вълна бе разблъскала клетките към отсрещната стена. Единият лиринкс лежеше на пода и слабо потръпваше. Голямо парче дърво се бе забило в бедрото му. Дълъг колкото дръжката на кирка, дървеният къс бе пробил артерия. Другият, с когото Иризис бе разговаряла, също бе отхвърчал край стената. Вратът му бе счупен.

Няколко плътоформирани създания лежаха на пода, мъртви.

— Прегледайте всички клетки — нареди Фин-Мах. Тя се бе изправила, но все още трепереше от обичайната слабост. — Ако някое от зверчетата е оцеляло, ще го вземем.

— Добре ли сте? — попита Флангърс.

— Вървете. След малко ще се присъединя към вас.

Те пристъпиха към изпълнение на мрачната задача, като не изпускаха ранения лиринкс от поглед. Дращейки с нокти върху мекия пясъчник, той се опита да се надигне, но бе прекалено слаб. Накрая той изостави опитите си. Само жълто-кафявите му очи останаха втренчени.

Претърсването на клетките не отне много време, само че не бяха останали живи създания. Фин-Мах се приближи, клатейки глава.

— Изглежда са убили всички. — Тя коленичи на безопасно разстояние от умиращото създание. — Всички ли са мъртви, лиринксе?

— Да — почти недоловимо отвърна съществото. — Всички мъртви.

— Някои избягаха от клетките — напомни Иризис. — Не мисля, че са успели да излязат от помещението.

Миризмата на дим се усили, показвайки настъпването на пламъците.

— Претърсете стаята — нареди перквизиторът. — И бързо. Всяка минута, която прекараме тук, намалява шанса ни да се измъкнем.

— Тук има нещо — каза младият войник, коленичил край шкаф, паднал върху няколко други мебела. Между тях имаше свободно пространство. — Кървава следа.

Останалите войници изместиха шкафовете. Отдолу действително лежеше плътоформирано създание, но и то беше мъртво. Фин-Мах намръщено го разглежда в продължение на няколко мига, а сетне извади бележник от джоба си и започна да пише бързо.