Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 97

Един от приятелите на Нерон бил Отон, млад мъж с доста странна външност — с криви крака, дюстабан, преждевременно оплешивял и се носели слухове, че бръсне тялото си. Той несъмнено развил качества, превъзмогващи тези недъзи, тъй като в един момент станал император, но засега бил просто достатъчно добър приятел на Нерон, за да се подчини и да се ожени са любимата му и да я държи на сигурно място в дома си, докато настъпи удобен момент. Поне такъв бил планът. Според Светоний Отон също се влюбил в прелестната Попея и когато хората на императора дошли за нея, той залостил вратата и отказал да я предаде. Наложило се самият Нерон да отиде пред дома на Отон и да направи сцена за радост на минувачите, като ту го умолявал да му я даде, ту го заплашвал с наказание, ако не го стори. Наказанието за двадесет и шест годишния квестор било губернаторство в Лузитания (Португалия), където той се посветил на култа към Изида и управлявал забележително добре.

Попея станала една наистина екстравагантна императрица. Мулетата, които теглели колесницата й, били подковавани със златни подкови, а цветът на кожата й бил толкова важен за нея, че за ежедневната й баня било нужно млякото на 500 — да, 500 — диви магарета. За разлика от последните две императрици тя нямала политически амбиции. Толкова фаворизирала евреите в двора, че може би е била прозелит и ги защитила от гонения след пожара в Рим. Влиянието й върху императора обаче било катастрофално заедно с влиянието на Офоний Тигелин, който заместил старите и верни Сенека и Бур.

Тигелин бил красив бисексуален жребец, който имал афери със съпрузите и съпругите на две големи римски фамилии, преди да стигне до Агрипина и сестра й. Отглеждал коне в Калабрия, срещнал се с Нерон на младини и окуражавал интереса му към конните състезания. Станал префект на полицията, а след това — на Преторианската гвардия и именно като такъв разкрил заговора на Пизон.

Въпросният заговор представлявал жалка афера в сравнение с дързостта и експедитивността на убийците на Юлий Цезар или Калигула. Тираницидът бил древноримска традиция и нейните изпълнители задължително били патриции; тези конспиратори обаче се отличават с това, че поканили един от тях, Гай Калпурний Пизон, да стане император — така става ясно колко дълбоко се е вкоренила имперската концепция в психиката на някога републикански настроената висша класа. Заговорниците били предадени от един нелоялен либертин и самият Пизон в последния момент се изплашил. Нерон бил поразен от броя на въвлечените в конспирацията патриции. Нямал представа, че толкова хора не го харесват. Реагирал умерено, като простил на едни и забравил за други, но след 65 г. афектиран от смъртта на Попея и нероденото му дете (дали наистина не се е стърпял и я е изритал в корема?), започнал да преследва влиятелните сенатори с обичайните изфабрикувани обвинения в измяна.