Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 99

Въстанието било смазано от Нероновия либертин Поликлит, който застанал начело на огромна армия (за изумление на британските сноби) и не само помирил враждуващия римски губернатор с прокуратора, но бил достатъчно тактичен да изиграе и своя роля в умиротворяването. (Нерон оценявал способностите на освободените роби, които били събирани от цялата империя, за да служат — без да полагат изпити във Външно министерство — на високи постове в центъра на властта. Той издигнал Клавдий Етруск, който умрял на осемдесетгодишна възраст в охолство и почитан от всички. Клавдий бил бивш роб от Смирна и служил при десет императори, шест от които умрели по негово време. Нерон го направил финансов контрольор на мястото на Палас.) След неуспеха на въстанието няколко губернатори, сред които и тъстът на Тацит Агрикола, се опитали да романизират Британия, като осигурявали римско образование за синовете на елита, строили бани и обществени сгради, храмове и площади и въвеждали обичайните римски порядки. Инвестицията обаче не се изплатила. Един век по-късно Апиан, който живял по времето на император Антонии Пий, отбелязва: „Римляните управляват по-голямата част [от Британия] и останалата не им е нужна; всъщност частта, която държат под контрол, не им носи много доходи.“ Инстинктът на Нерон бил верен.

* * *

Големият пожар се разразил в ранните часове под почти пълната луна на 19 юли 64 г. Отначало пламнали някакви магазини около Големия цирк. Стихията бушувала шест дни и опустошила напълно три и засегнала други седем от четиринадесетте района, на които Август разделил столицата. Били унищожени най-великолепните домове в сърцето на Рим и плъзнал слух, че подпалвач може би е самият император, който искал да се разправи със собствениците им. Всъщност, макар Нерон да се заел с жар с градоустройство то след събитието, централно място в плановете му заемал дворецът му и нямал интерес да върши палежи. Големите пожари, подобно на Лондонския хиляда и шестстотин години по-късно, заради който набързо обесили един френски хлебар, не се предизвикват от никого. Те просто се случват. Това обаче не означава, че не бива да се намерят виновници, върху които да се стовари цялата вина.

Вниманието на Нерон било отклонено от юдеите благодарение на усилията на Попея и императорът избрал да обвини християните „заради мрачната им злоба към цялото човечество“. Били убивани по изключително жестоки начини… и мнозина били запалвани в края на деня, за да светят като факли нощем.“ Това е първото съобщение в историята за все още безименната секта, чиито членове били принуждавани да обличат tunica modesta (кожен жакет), били омазвани с катран и подпалвани, за да осветяват пиршествата в градините, които императорът отворил за останалите без домове жертви на пожара. Тацит добавя, че те се държали така храбро, че „хората омекваха пред тях“. Това е и първият случай в историята, когато се прави разлика между юдеи и християни — разделение, за което по една ирония се борил и св. Павел. Последните стихове от Деяния на апостолиги гласят: „Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.“