Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 82

Отначало застъпник на съсловието на конниците, към което вече не принадлежал, Клавдий бързо се отчуждил от него и подозирайки амбициите им, мълчаливо одобрявал или замислял екзекуциите на негови представители. Той е идеален пример на човек, който „желае да нарани и същевременно се бои да нанесе удар“. Общият брой на жертвите му е смразяващ — тридесет и петима сенатори и 321 конници. В това страховито самозащитно начинание бил подстрекаван от третата си жена, която започнала кариерата си на петнадесетгодишна възраст като малка нимфа с добри връзки и бързо се превърнала в кръвожадна, луда за власт нимфоманка, която в крайна сметка трябвало да бъде укротена.

Месалина се омъжила за Клавдий през 39 г., когато той бил на петдесет. Тя била пра-пра-правнучка на търпеливата сестра на Август, Октавия. Мисията на краткия й живот била да направи всичко възможно синът й, роден като Тиберий Клавдий Цезар Германик, по-късно Британик, да стане император, за което има доста добри изгледи. При раждането му били изсечени монети с надписа spes augusta — надежда на династията, — но тъй като съпругът й можел и да не доживее до възмъжаването на детето, тя трябвало да елиминира всяка възможна опозиция. Така започнали убийствата. Първата й жертва била Юлия Ливила, пратената в изгнание сестра на Калигула и съпруга на Марк Виниций, който бил кандидат за принципата (какво би му попречило да се пробва отново?). След това подгонила една друга Юлия, дъщеря на сина на Тиберий Друз (отровения от Сеян) — невинна дама, която въпреки това била виновна, тъй като имала син и следователно съперник. Била обвинена от Месалина в (!) неблагоприличие. След това съпругата на Клавдий унищожила префекта на охраната, който се готвел да докладва сексуалните й прояви на императора, като по този начин успяла и да оваканти място за един от фаворитите си.