Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 8

Антъни Блонд

ФОРУМ — открито пространство, където хората се събирали; изпълнява роля и на пазар.

ЦЕНЗОР — този пост представлявал върха в политическата кариера и можел да се заема единствено от бивш консул за срок от пет години. Двамата цензори контролирали членството в Сената и съсловието на конниците, а също така отсъждали държавни контракти. Разбира се, наред с това се занимавали с ЦЕНЗА, или преброяването на всеки римски гражданин от мъжки пол според трибата и статута му, провеждано веднъж на всеки пет години.

ЦИЗАЛПИЙСКА ГАЛИЯ — Галия от южната страна, гледаща към Рим. Завладяна от Ахенобарб, прародител на Нерон, тя контролирала територията от Северозападна Италия до Пиренеите.

ЦИТРУСОВА ДЪРВЕСИНА — вече несъществуваща и нямаща нищо общо с лимоновите дървета, а добивана от корените на ливанските кедри; най-търсеният и ценен материал за мебелистите в древния свят. Масите от цитрусово дърво се поставяли върху крака от слонова кост; Сенека притежавал доста такива маси.

РИМСКОТО ОБЩЕСТВО

СЕКСЪТ

Всемогъщият „paterfamilias“, налагащ целомъдрие на синовете си със страха от смъртно наказание при неподчинение; невъобразимо благоприличната матрона, като майката на Гракхите; изключително критичният Катон Стари, според когото съпругът имал правото да убие прелюбодееца, ако го открие в леглото на жена си — всички те са част от римската легенда от началото на нашата ера — времето на Август, — но образът им избледнял.

Саморазправата била заменена от съдилищата. Матроната Лукреция вероятно би се изчервила в присъствието на Брут, ако някой изрецитира епиграма на Марциал, но сигурно е имала свое копие в стаята си; за Катон пък казвали, че отива в театъра — този неприличен мюзикхол — само за да го видят как си тръгва.

Сексуалният темперамент на епохата бил буен, освободен и толерантен към доста лошото поведение, но не може да се нарече покварен или див, оргиен. Източниците за това мнение (поетите Хораций, Вергилий и Овидий, писателите Марциал, Петроний и Ювенал, историците Тацит, Светоний и Дион, а за наша изненада и Цицерон от неговите адвокатски речи и писма), използвани от съвременните учени, след които крета и недотам просветеният автор на настоящите страници, описват най-разнообразни примери на сексуална активност, но в тях не може да се открие нито едно споменаване на групов секс.

Съвременният сладострастник вероятно ще се озадачи и от факта, че римляните не проявявали интерес към женските гърди (което не може да се каже за момчешките), лесбийките и мастурбацията. Не съществува латинска дума за дилдо, а и непрекъснато самовъзстановяващото се количество роби със сигурност е направило мастурбацията ненужна.

В Рим имало нагласи и дори закони, забраняващи сексуалните ексцесии, но педерастията, проституцията, сводничеството и порнографията никога не са били смятани за престъпления. Няма регистрирани случаи на побой над съпруга, а изнасилването било повече обект на приказки и заплахи, отколкото на реално упражняване.