Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 6

КОНСУЛ — върховен пост в Рим по време на републиката с неограничена власт, на който често били избирани императорите. Строго погледнато, римлянин не можел да заеме поста, преди да стане на четиридесет и две години. Всяка година се избирали по двама консули и имената им със съкращението „cos“ се използвали за отбелязване на събитията.

КОНСУЛАРИЙ — бивш консул, управляващ провинции, заемащ поста цензор и т.н.

КУРИЯ — мястото, където се събирал Сенатът. По време на разглеждания период то не било твърдо установено.

КУРУЛСКО КРЕСЛО — величествено кресло от слонова кост, понякога инкрустирано със злато, със заоблени крака във формата на буквата Х, използвано от висшите магистрати.

ЛЕГАТИ — в римската армия нямало толкова много чинове като в съвременните. Легатите били старшите офицери на нивото на сенатор, подчинени на генерала, и с по-високо положение от военните трибуни.

ЛЕГИОН — основна единица в римската армия, сроден по дух, традиция и репутация с нашите полкове, и състоящ се от около 6000 души, разделени на десет кохорти от по шест центурии всяка. Легионите можели да бъдат буйни, размирни, насилнически, недисциплинирани или уравновесени и надеждни. Легионът бил обособена единица, подобна на съвременната дивизия, със своя собствена артилерия, помощни войски и кавалерия.

ЛИБЕРТИН — роб, получил (или откупил) свободата си (вж. КЛИЕНТЕЛА).

ЛИКТОРИ — охранители и ескорт на римските магистрати, носещи фасциите. Ликторите трябвало да бъдат римски граждани, но работата им била зле платена и затова разчитали на бакшиши.

МАГИСТРАТИ — общо название на изборните служители на Сената и римския народ.

МАРСОВО ПОЛЕ — военен полигон извън стените, северозападно от града, с паркове, зоологически градини, храмове и мавзолеи.

ПАТРИЦИИ — старата римска аристокрация, придържаща се към престижа и привилегиите си в течение на стотици години. От нейната среда се избирали консули, претори, сенатори, генерали и губернатори — всеки, който притежавал власт. Подобно на Англия от 18 в., когато в Камарата на лордовете имало само 150 души, всички патриции били роднини и само те можели да заемат определени жречески постове. През интересуващия ни период обаче силата им започнала да бледнее пред лицето на „новите хора“ и имперските либертини.

ПЛЕБС — няма нищо унизително в това да си плебей — с други думи, човек, който не е патриций.

ПРЕТОР — втори по значение пост в държавата. В нашия период преторите били осем на брой. Често управлявали провинции.

ПРОЛЕТАРИИ — най-нисшата класа, а също и „простолюдието“.

ПУБЛИКАНИ — по времето на републиката — хора, откупили правото да събират някои данъци. Системата била източник на злоупотреби и била премахната от императорите.

РОСТРА — носовете на корабите били обковани и се използвали за таран. По-късно по този начин започнали да наричат ораторските трибуни.

СВОБОДЕН ЧОВЕК — човек, роден свободен където и да е по света.

СЕНАТ — висша съвещателна, а понякога и законодателна камара в Рим. Броят на членовете й варирал от 100 по времето на царете до 300 през републиканската епоха (косато били назначавани от цензорите) и 600 по времето на империята (и се определяли по усмотрение на императора). Сенаторите трябвало да са богати и били предимно земевладелци, чиито имения често били пръснати из цялата империя. Често се занимавали с лихварство и Брут, „най-благородният от всички тях“, веднъж се възползвал от факта, че на сесията имало малко присъстващи, и си осигурил гарантиран заем на жителите на Крит с лихва 48%. Сенатът контролирал хазната, външните работи и обявяването на война, а в критични ситуации можел да поема управлението и дори да действа против императора, какъвто е случаят с обявяването на Нерон извън закона. За разлика от имитациите си в другите страни, Сенатът нямал специална сграда, а можел да се събира на различни места подобно на таен съвет.