Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 72

Основният му solus et senex (единствен и отдавнашен) проблем бил кой ще го наследи. Внукът му Гемел, синът на Друз, бил препалено млад, а племенникът му Клавдий бил смятан от повечето — неоснователно, както ще видим — за малоумен, така че следващият император трябвало да бъде Гай с прякора „Калигула“ или Гамашче, както го кръстили войниците, когато се явил заедно с майка си пред бунтовната римска армия на Рейн. Този младеж, напълно необучен, ако не се брои изкуството на лицемерието (има поговорка, че само онзи, който не се преструва, не може да стане цар?), бил разпознат със задоволство от Тиберий като „змия“ и следователно бил напълно подходящ като негово завещание за неблагодарния Рим. Затова направил Калигула наследник заедно с Гемел. Казват, че веднъж взел малкото момче в ръцете си и със сълзи в очите посочил Калигула и казал: „Този ще те убие.“

Последните действия на Тиберий били достойни за администратор, който винаги постъпва по правилния начин. Намерил изход от финансова криза, като отменил лихвите по дълговете, платил от джоба си за възстановяването на постройките по Авенинския хълм, пострадали при пожар, намалил данъка върху продажбите и когато умрял, в държавната съкровищница имало излишък от два милиарда и седемстотин милиона сестерции.

Смъртта на Тиберий е типична за злия му характер. От тридесетгодишна възраст той недолюбвал докторите и сам излизал с изявления за здравословното си състояние. Способността му да се преструва била последното качество, което го напуснало. На 16 март 37 г. дъхът му спрял и Гай започнал да диша свободно. После най-неочаквано извикал да му донесат нещо за ядене. Настъпила всеобща паника.