Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 70

Макрон видял Сеян да крачи нервно нагоре-надолу пред сградата, разтревожен, че няма вести от Тиберий. Казал му (под най-строга тайна), че императорът е решил да го направи трибун, и Сеян с радост влязъл на заседанието. Така Макрон имал възможност да заповяда на преторианците (хората на Сеян) да се върнат в казармата си, като ги прилъгал с обещания за подаръци от страна на Тиберий. На тяхно място били поставени хора от Нощната стража. По време на криза контролът върху охраната пред Сената бил по-важен от мнозинството вътре в сградата. След това изумително действеният Макрон побързал към лагера, за да предотврати евентуално надигане, като предал писмото на Тиберий на консулите.

Тацит разказва, че когато този засукан и в крайна сметка изобличаващ документ бил прочетен, сенаторите отначало поздравили Сеян, като смятали, както бил убеден и самият той, че му се дава още повече власт. Когато обаче тонът се променил и станало ясно намерението на Тиберий да го изобличи, седящите близко до него побързали да се отдръпнат, а преторите и трибуните били готови да му попречат да излезе от помещението и да създаде неприятности. Сеян обаче останал на мястото си, неспособен да повярва на ушите си. Веднъж, два пъти, три пъти консулът Регул го посочвал и го викал по име. „Кой, аз ли?“ — отвърнал Сеян, който не бил свикнал да се обръщат към него по подобен начин. Накрая станал и до него застанал командирът на Нощната стража Лакон. След прочитането на онова, което седемдесет години по-късно ще бъде наречено от Ювенал „дълго и многословно писмо от Капри“ (защото падането на тирана станало истинска легенда), Регул се обърнал към един сенатор с въпроса има ли някаква причина Сеян да не бъде хвърлен в тъмница. Отговорът бил отрицателен и Лакон го извел навън.

Всеки ход в тази история бил режисиран от страхливия старец на Капри; за един ден човекът, който бил почитан като втори след императора, видял собственото си сгромолясване до положение да го бият в лицето като избягал роб, докато го водели да го екзекутират. Тялото му било поругано от тълпата и хвърлено в Тибър, а децата му — убити; преди това дъщеря му била сгодена и изнасилена, тъй като не можела да бъде екзекутирана като девственица — обичай, който се почита (ако това е подходящата дума) и до днес в някои части на света. Този епизод определено не направил чест на Сената и римския народ, макар основното желание на императора — жаждата за отмъщение — да било временно удовлетворено. Стореното от Сеян зло продължило да живее дълго след унизителната му смърт. Първата му съпруга писала на Тиберий как Сеян отравял Друз бавно, в продължение на години. Втората му съпруга Дивила оставил на майка й Антония, която уморила дъщеря си от глад.