Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 60

Октавиан се погрижил да запази привидно републиканските институции. Подобно на препаратор той извлякъл важните органи от мъртвото животно и натъпкал тялото със слама, без да уврежда кожата. Автокрацията му произтичала от серия правомощия, които му били гласувани, а не иззети — като властта на проконсула и на трибуна. Както обяснява г-н Картър, „великолепието на тази постановка се крие в нейното разделяне на властите от поста.“ Август, какъвто станал през 27 г. пр. Хр. и както ще го наричаме оттук нататък, получил империум за десет години (с право на подновяване); той съсредоточил в ръцете си властта на всички длъжности, като си спестил досадата, несигурността и разходите за избори. Искал да бъде наречен Ромул, но в името имало намек за омразната на римляните царска власт, поради което се отказал. След 19 г. пр. Хр. имал „властта на консула, без да е консул, властта на трибуна, без да е трибун и властта на проконсула, без да е проконсул, тъй като вместо него тези длъжности се заемали от легатите му“. Чрез серия ловки и уверени номера (заклеймявани от Гибън) Август, който държал в ръцете си Сената, народа, римската армия и буржоазията на Италия, решил, че е напълно справедливо да бъде принцепс, или пръв сред равни, до края на земния си път.

Дион Касий ни предава измислените монолози на двамата приближени на Октавиан — Агрипа и Меценат — как да се държи от този момент (29 г. пр. Хр.) нататък. Като човек на действието Агрипа дрънка глупости, но след едно резюме на постигнатото предупреждава господаря си да внимава да не стане монарх, защото, ако римляните заподозрат подобно намерение, ще бъде обречен като „баща си“ Юлий Цезар. Меценат е по-изтънчен — Октавиан трябва да стане монарх във всичко с изключение на името, не бива да позволява да се поставят негови изображения в храмовете, но трябва да вгради образа си в сърцата на хората; трябва да назначава магистратите и да се преструва, че слуша съветите им в Рим, но провинциите и армиите следва да контролира изцяло той; да не се скъпи за разкрасяването на столицата и в името на собствената си безопасност да назначи начело на Преторианската гвардия не един, а двама префекти; освен това конните състезания да бъдат ограничени само до Рим, за да не се лишава кавалерията от качествени животни. Конниците, продължава Меценат, трябва да бъдат обучавани от деца да управляват хазната, държавната собственост следва да се приватизира, а сенаторите, ако се държат лошо (дори към теб, Октавиане), да бъда съдени от колегите си, а командирите на въстаналите армии да се заклеймяват като врагове на държавата.

Август не се вслушал в този съвет, макар че явно го е последвал по своя тактичен и лицемерен начин. Отнасял се с особено уважение към Сената и субсидирал сенаторите, които претърпели загуби през гражданските войни (нещо като помощите, отпускани от херцога на Нюкасъл на благородниците по времето на Джордж III), и помагал на старите фамилии да спазват задълженията си към храмовете. Публично Август подкрепял традиционните семейни добродетели и обложил с наказателен данък бездетните двойки. Не бива да забравяме също, че подобно на всеки друг император самият той бил толкова богат, колкото и държавата.