Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 58

Антъни Блонд

Войната не била религиозна, политическа, етническа или идеологическа, каквито са много от войните в Европа и на Балканите, където често се водели сраженията от римските граждански войни; това била борба за надмощие между съперничещи си групировки, но, както отбелязва Вергилий, резултатът от нея била зората на епохата на Август. По отношение на морските и сухопътните сили двете страни били равностойни, но Антоний бил в по-неизгодно положение заради онова, което днес бихме нарекли „фактора Клеопатра“, докато Октавиан бил подсилен от връзката си с Цезар. Римляните дезертирали от Антоний преди, по време и след сражение. Морската битка при Акциум била по-скоро изгубена от Антоний, отколкото спечелена от Октавиан, който вероятно прекарал цялото време легнал на един хълм над залива, загледан в небето; Агрипа обаче бил на мястото си. Според Дион нетърпеливата Клеопатра, загрижена за намиращото се на кораба й съкровище (по онова време никой не напускал дома си без семейното сребро), типично по женски решила да се върне в Египет; а може би Антоний й дал знак да отстъпи? Моряците на Агрипа очаквали морска битка — сблъсък от близко разстояние, със сграбчване, та рани, катапулти и градушка от камъни. В крайна сметка победили.

Акциум не бил славен завършек на гражданската война, а край или почти край на стоте години конфликти между самите римляни. Всички сенатори и конното съсловие се събрали в Бриндизи да поздравят Октавиан, чието четиридесетгодишно управление вече започнало по най-категоричния начин. Антоний и Клеопатра се намирали в Египет и през август следващата година Октавиан потеглил срещу тях. Когато наближил, те му изпратили дарове, които той задържал, и молби, които останали нечути. Антоний патетично напомнял на Октавиан за щастливите времена, прекарани заедно в Рим — странна забележка, тъй като разликата помежду им била около двадесет години и Октавиан никога не е бил гуляйджия. Клеопатра заплашвала да унищожи себе си и своето съкровище, но Октавиан не й обърнал внимание. Изпратил един сладкодумен освободен роб да й подшушне, че вече я обича от разстояние и че разстоянието помежду им скоро ще изчезне. С приближаването на Октавиан войниците на Антоний го напуснали. Когато му казали, че Клеопатра е мъртва, той опитал да се самоубие, но щом разбрал, че е жива, успял да събере сили да се довлече до стаята й и да умре в нейните обятия.