Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 59

Така сцената за Клеопатра била разчистена и тя била готова да се срещне с новия владетел на света. Когато Октавиан влязъл в покоите й, тя станала от богато украсения шезлонг, където съблазнително се била отпуснала, пребледняла от скръб, и извикала: „Поздрави, господарю, защото боговете ти дадоха превъзходство и го отнеха от мен.“ Покоите й били пълни с бюстове и спомени за Юлий Цезар и тя пазела в деколтето си негови писма, които прочела с мекия си, тъжен и напевен глас. Октавиан не бил трогнат. Тогава тя се хвърлила на колене и го замолила да й бъде позволено да умре. Октавиан отново не се развълнувал. Може би си мислел как ли ще изглежда в процесията му по Свещения път; щяла да добави блясък към: триумфа му, затова му трябвала жива. Ето защо наредил храната й да бъде проверявана. Възможно било обаче присъствието й да даде обратния резултат. Тълпата е непостоянна… (Когато палачът на Шарлот Кордей, която убила Марат в банята, вдигнал отсечената й от гилотината глава за косата и я ударил в лицето, бил глобен за лошо поведение.)

Клеопатра го надхитрила. Нямала никакво желание да бъде част от нечий друг триумф. От експериментите върху живи хора (нещо безпроблемно по онова време) знаела, че отровната змия ще й свърши работа. Усойницата е малка отровна качулата змия, разпространена в Египет и Либия, чието ухапване според съветниците на Клеопатра щяло дай осигури обожествяването. В литературата за усойница се говори единствено във връзка с Клеопатра. Тя си осигурила две злини. Според Дион, който описва събитията, Октавиан бил потресен от смъртта на Клеопатра и се опитал да я съживи. Не му оставало друго, освен да се утеши със съкровището й. С Египет също можел да прави каквото си поиска.

От този момент нататък Октавиан станал благ, милостив и прощаващ — бил ужасен единствено със собствената си дъщеря. Пощадил децата на Антоний и Клеопатра, наречени претенциозно Хелиос (слънце) и Селена (луна), и те били отгледани от все така добродетелната им мащеха Октавия. Антил (син на Антоний от първата му жена Фулвия) и Цезарион били прекалено опасни, за да бъдат оставени живи, и били убити. Египет бил анексиран като владение на императора и се управлявал от префект. Естествено, Даровете на Александрия били отменени, но разпорежданията на Антоний в Азия останали непокътнати. Всичко това наред с амнистиите и прошките било обявено на египтяните от Октавиан в реч на гръцки. Той посетил гроба на Александър Велики и може би неволно отчупил носа му. В съкровищницата на Клеопатра имало достатъчно средства, за да успее да изплати годишната заплата на всичките си войници. На 11 януари 29 г. пр. Хр. портите на храма на Янус (бога на войната) в Рим били затворени. „С републиката и свободата било свършено и хората с благодарност се обърнали към новия си спасител.“