Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 5

ЕРГАСТУЛА — казарми, където затваряли през нощта окованите във вериги роби, работещи в латифундиите (големите поземлени имения).

ЕТРУСКИ — по-стар народ от римляните, които възприели много от вярванията им. Етруските обитавали територията западно от Рим, между реките Арно и Тибър. Меценат е бил етруски благородник.

ЗАКОН ЗА ОБИДА НА ВЕЛИЧИЕТО — опасен закон, с който императорите от Тиберий до Нерон злоупотребявали.

ИМПЕРАТОР — първоначално главнокомандващ римската армия, по-късно велик генерал, приветстван от армията си в чест на победата, а накрая — титла, носена единствено от върховните управници на Рим.

ИМПЕРИУМ — сфера на влияние и власт на даден индивид, която се подновявала ежегодно.

ИНСУЛА — най-често срещаната жилищна сграда в Рим, разделена от съседната с улица или алея. Богатите семейства можели да притежават целия приземен етаж на пететажната постройка, чиито обърнати към улицата помещения били превръщани в магазини. По-горните етажи — по-евтини, по-опасни и по-нехигиенични — били давани под наем.

КВЕСТОР — първата степен от „cursus honorum“ — данъчен служител, избиран ежегодно. Подобно на сенатора той трябвало да има навършени тридесет години. Квесторите били шестнадесет на брой и служели в държавната хазна или в провинциите.

КВИРИТ — цивилен за разлика от войник (вж. началото на обръщението на Юлий Цезар към разбунтувалите се ветерани).

КЛАСИ — в Рим имало пет официални класи според икономическото положение; „простолюдието“ не притежавало нищо и съответно нямало право на глас.

КЛИЕНТЕЛА — всеки богат римски патрон бил свързан с група хрантутници или зависими от него хора — „клиенти“, към които той се отнасял с благоразположение или надменност в зависимост от настроението или характера си. Връзката обаче била важна и за двете страни, особено между бивш господар и освободения роб (либертин).

КОМИЦИИ (събрания) — били три вида: 1) Центуриатни, най-старите и тромави, в които участвали едновременно плебеите и патрициите. Избирали консули, претори и цензори и приемат закони. 2) Народни, организирани според тридесет и петте триби на Рим, свиквани от консул или претор. Избирали квестори, курулски едили и военни трибуни с участието на патрициите. Приемали закони и се занимавали със съдебни процеси. 3) Плебейски събрания, в които патрициите не участвали. Приемали закони и разглеждали съдебни дела. Във всички събрания бил в сила пропорционалният вот.

КОННИЦИ — истинските римски граждани, членове на едноименното съсловие, които през периода, който разглеждаме, се превърнали в бизнесмените на Рим — за разлика от патрициите-сенатори, на които не прилягало да се занимават с „търговия“. В ранните дни на републиката те трябвало да осигуряват и да се грижат за един кон за защитата на града, но по-късно това станало индикация за материално положение — годишен доход от 400 000 сестерции и политическа титла.