Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 34
Антъни Блонд
Тази трагична експедиция завършила с фарс, когато в подигравателния триумф победоносните Селевкиди изнесли на парада някаква порнография, намерена в багажа на един от офицерите му. Главата на самия Крас била пратена на царя на Партия Ород.
Този епизод показва римската страст към печелене на слава с оръжие — сякаш Чарлз Клор, недоволен от милионите си, да реши да организира експедиция срещу Хо Ши Мин. Но при всичките си пари и могъщество Крас не би събирал средства за подобна разходка, ако не съществувала волята и дисциплината на римската армия. Тази воля била част от вярата на римляните, че светът чака да бъде покорен от тях и че другите народи, дори гърците, са по-нисши от тях. Дисциплината била дело на центурионите. Военните трибуни — често млади мъже, правещи първата задължителна стъпка в политическата кариера — и генералите, назначени от Сената за определен срок и с конкретна задача, можели да идват и да си отиват (което и ставало), но центурионите били твърдото и постоянно ядро на римската армия.
Реорганизирана от Марий, човек от народа и един от най-успешните и популярни генерали на републиката, армията превърнала римския гражданин в доброволен професионален войник, по-образован и грамотен от когато и да било. Марий въвел кохортата от 600 души, като десет кохорти образували един легион. Той организирал системата на заплащане и привилегиите, станали стандартни за цялата империя и просъществували цели векове. Той дал на легионите техните орли, а на войниците — надбавките за пералня и погребение с нещо отгоре за храна.
Определил също и оборудването им, така че те станали известни като „мулетата на Марий“. Цялото „Божие всеоръжие“, ако използваме израза на св. Павел, освен колана на истината, „бронята на правдата“, „щита на вярата“, „шлема на спасението“ и „духовния меч“, включвало също така пика и кама. Всичко това тежало около двадесет килограма — колкото е стандартното позволено тегло на багажа на пътник на самолет. Римските войници се хранели на групи от по шест или десет (източниците се разминават) и живеели от жито (от което приготвяли каша или хляб), сол и известно количество долнокачествено вино. Към диетата си можели да добавят и малко зеленчуци, но много рядко месо, освен от време на време бекон. Да не забравяме, че първообразът на св. Георги бил касапин от Кападокия, към когото християните били напълно безразлични, докато не бил линчуван от римските войници заради разваленото месо, което им пробутвал. „Той успял да направи и без това неприятната професия отвратителна“ — отбелязва Гибън в една от най-добрите си бележки под линия. Първата стъпка на войника по стълбицата на издигането била да стане първенец в групата си или ординарец; после можел да стане заместник на центуриона, а след това — центурион. Единственият му път към офицерския чин минавал през центуриатните длъжности до първата кохорта. Тогава можел да стане конник и да се уволни като началник. Центурионите буквално определяли трафика в империята; за развитието на бизнеса в родния град на Антоний Битинион (дн. Боли в Северозападна Турция, погребан под магистралата за Анкара) може да се съди по факта, че му били необходими двама центуриони, които да контролират движението. Уволнилите се центуриони били много търсени за представителни позиции (днес членовете на Кралския корпус на портиерите обикновено са пенсионирани старши сержанти) или да се грижат за охраната на големи домакинства. Римската армия обучавала някои войници като
