Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 138
Антъни Блонд
Вечерята се оказва успешна. Хората ще говорят за огромния калкан — толкова голям, че готвачът трябваше да вземе назаем съд, в който да го побере. Разходите, дори за деветима гости, бяха толкова големи, колкото и рибата, но какво пък? За една вечер Квинт е похарчил годишната заплата на майстор зидар, но пък може да спечели десет пъти повече, ако корабът с коприната стигне до пристанището. А жена му… жена му… бе очаровала компанията. Все още е прекрасна (и тъй действена); може би в последно време е започнал да я пренебрегва. Гостите се разотиват в нощта в своите носилки и столове, заобиколени от слуги и телохранители, въоръжени с тежки тояги, за да държат настрана натрапниците. Квинт ги изпраща и си мисли, че може би няма да е зле да я навести по-късно…
1
Тази глава до голяма степен се основава на „Градината на Приап“ на Ейми Ричлин,
2
3
Ето какво казва професор Ричлин за атаката на Цицерон срещу Верес, корумпирания губернатор на Сицилия: „… особено любопитно е повтарящото се обвинение, че е имал хомосексуални връзки… Обвиненията срещу Верес имат неприятната притегателна сила на всички разкази за ужаси и приличат на садистична порнография…“ Става за любим класически текст, нали?
4
Цитатът е от Ювенал, но очевидно става въпрос за често срещана практика. Сенека, когато пише за робите от позицията си на стоик, казва следното: „Друг, който поднася виното, трябва да е облечен като жена и да прикрива напредващите си години – не може да се откъсне от юношеството си, което го привлича; и макар вече да е с фигурата на войник, продължава да е голобрад, обръснал или изскубал космите си, и трябва да будува цяла нощ, разкъсван между пиянството на господаря си и страстта си. В спалнята трябва да е мъж, а на пира – момче.“
5
