Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 128
Антъни Блонд
Ето една рецепта на Апиций:
„Най-добре е да се вземат големи или малки широти, а ако няма, вземете аншоа или скумрия, смесете всичко и го оставете в корито. Добавете две пинти сол и разбъркайте добре. Оставете го за една нощ, след което го сипете в глинен съд и го оставете отворен на слънце за два или три месеца, като от време на време го разбърквате с пръчка, после го затворете с капак и го приберете. Някои добавят и старо вино, по две пинти на една пинта риба.“
Когато сместа станела напълно еднородна, в нея се добавяли внимателно изчислени количества билки; после със специална фина цедка се събирала сиропообразната, бледожълта, пикантна, солена, рибешка и най-вече сиренясала течност, която била оставяна да узрее. Остатъкът, или
Някои предпочитали „кървавия гарум“, приготвян с кръвта на риба тон — далеч по-силен от обикновения сос! Каракудите от блатата, които не ставали много за ядене (заради дебелата кожа и многото кости) се изкормвали и от тях се правел гарум, известен като
Цената му била зашеметяваща — цената на черния хайвер изобщо не може да му съперничи; единственият възможен паралел е цената на есенциите, използвани в парфюмерията. По времето на Цезар един
Силфиумът е растение, което днес ни е напълно непознато, но също било от основните подправки в римската кухня. Смята се, че става дума за див морков. Произлиза от бившата гръцка колония в Кирене, в Северна Африка, където икономиката до такава степен се въртяла около силфиума и конете и в резултат на това животът бил толкова ограничен, че през четвърти век драматургът Антифан създал своето прочуто „Няма да плавам обратно към мястото, откъдето тръгнахме, защото искам да кажа сбогом на всичко — на коне, на силфиум, на колесници, на стеблата силфиум, на жокеите, на листата силфиум, на треските и на сока от силфиум!“ Поради изтощаване на почвата силфиумът изчезнал по времето на Нерон и римляните трябвало да се задоволяват с асафетида (от персийското asa — мастика — и латинското