Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 129

Силфиумът и асафетидата били толкова скъпи, че Апиций предлага начин за икономисването им, като се държат в съд със семена на пинии — те попивали, както ванилията се попива от захарта. Така при нужда от силфиум можели да се използват семената. Капка асафетида се използва като подправка на рибни ястия и днес, но не знаем какви точно количества са използвали римляните. Може би дозите са били доста внушителни. Индийците познавали асафетидата като hing и често я употребявали в такива количества, че се налагало да я внасят от Афганистан. Римляните обичали също и индийското растение, известно като „нард“; то е близко на валериана и мирише на гнило. Всички тези странни вкусове като че ли имат едно общо „качество“ — всички те вонят, всички са силни и горчиви и най-вероятно от тях се носела сиренясала смрад на гнило.

* * *

Какво пиели римляните? Не обичали бира, наблягали на виното и предпочитали бяло, обикновено подсладено с мед. На жените не се полагало вино — то се приравнявало с кръв и следователно било символ на прелюбодеяние; смятало се също, че виното може да предизвика аборт и да извиква бесове; и тъй като напиването причинява вид делириум, който може да бъде и пророчески, по-добре било на жените да не им се дава възможност да бъдат чак толкова информирани. Освен това алкохолният делириум означава обсебване — този път по-скоро божествено, отколкото демонично — обсебването пък — насилие, а на една насилена жена никога вече не можело да се гледа като на чиста и целомъдрена. Римляните не анализирали свойствата на алкохола (арабската дума al-kohl първоначално означавала много фина антимониева пудра — kohl, като използваната в очния грим — и едва по-късно така започнала да се нарича всяка пудра, получена чрез сублимиране, или прякото преминаване от твърдо в газообразно състояние или обратното). Богатият любител на чашката не виждал нищо нередно в напиването в мъжка компания и много често се случвало робът да води господаря си на връщане от пиршество, като го насочвал от писоар към писоар. Домакинът можел да организира допълнително пиене, като посочи за свой помощник някой, чиито три имена съдържат определен брой букви. Например името Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar) съдържа седемнадесет букви, което означава, че за негово здраве трябва да се изпият седемнадесет чаши вино — а една чаша може да побира от един до единадесет cyathi, в зависимост от капацитета на един киатос (черпак, голяма чаша с една дръжка). Светоний споменава, че поради пословичната си трезвеност Август си позволявал само три чаши вино на хранене, което спокойно би могло да означава литър и половина!