Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 12

Освен това римлянинът хомосексуалист не трябвало да преследва върховната си сексуална цел — аналното сношаване — със свободно момче, за да не въздейства на характера му. Пасивната роля, подсилена с икономическото доминиране, страха и презрението, свързани с нея, била запазена за робите. Неизбежно отношенията между римлянина и освободените му роби ставали неловки, ако те са го обслужвали по подобен начин в миналото.

Повечето изтънчени и състоятелни римляни били бисексуални. От нашите петима императори това със сигурност не се отнася единствено за Клавдий. Индиферентност като неговата била нещо необичайно. Един по-късен император — прехваленият с благочестивостта си Марк Аврелий — бил сметнат за ненормален, защото не отвърнал на един комплимент за красотата на робите му.

Има повече поезия, писана за момчета, отколкото за момичета. (Няма обаче стихове за мъже любовници.) Вергилий, „върховният поет на империята и римския народ“, разказва в най-страстните си стихове във втората „Еклога“ тъжната история за Коридон и любовта му към Алексис — момче роб, създадено за секс като „Порше“ за скорост и струващо не по-малко. Според слуховете Вергилий също бил хомосексуалист, но това изобщо не намалило престилка му сред неговите съвременници, нито пък повлияло негативно на възторженото отношение на Август към произведенията му.

Чарът на момчетата, преминаващи през пубертета към мъжествеността, бил обект на голяма наслада и одобрение. За разлика от днес, когато ентусиастите трябва да шпионират — нещо опасно и често незаконно, — момчетата спокойно можели да се видят в обществените бани в Рим. Очите на мъжете с лекота се спирали върху „страхотната двойка топки“. Появата на особено добре пременен младеж или още повече момче — идеала на обожателя — можела да се посрещне с аплодисменти. Ухажването можело да се окаже доста скъпо и до нас са достигнали тъжни малки стихове за спадащи ерекции при мисълта за стойността на домогванията. Момчетата били (както и се очаквало да бъдат) капризни, разглезени, безразлични и вероломни. Прислужвайки на трапезата, те трябвало да играят ролята на Ганимед — двуполов, нежен и палав, а по-късно през нощта да приемат образа на Приап, „натъпкващ по-добре вечерята на господаря си.“

Римляните не си позволявали да се отдават на сладникави хомосексуални сантименталности. Нямало романтика, както в тиванската „армия от любовници“. И по този въпрос както и по всеки друг, били практични. Момчетата били приятни, но пакостливи и в крайна сметка заменими като декоративните кученца на дамата от романа на Олдъс Хъксли. Не знаем докъде е стигала любовта между мъжете в Рим, можем само да предполагаме. По време на експлозивната си кариера диктаторът Сула имал афера с актьор (синоним на мъжка проститутка). Но със сигурност любовта между мъже не се е възприемала като перверзия, а като въпрос на избор.