Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 11

Разкриването на неестественото сексуално поведение на някой римлянин в никакъв случай не се отразявало върху способността му да управлява, нито пък автоматично слагало край на политическата му кариера, както става със съвременен политик, хванат в обяздване и пляскане на момчета на повикване или посещаващ дами със страст към бичовете и кожените дрехи… Юлий Цезар, за когото се знаело, че на младини бил момче играчка на ориенталски принц, а после като неподбиращ „плешив жребец“, както го възпявали войниците му, в крайна сметка бил обожествен. Антоний като момче бил изложен за продан в женска тога (облекло на проститутка), а по-късно участвал в триумвират и би могъл да стане владетел на целия свят, ако не бе изгубил заедно с Клеопатра битката при Акциум.

Хомосексуалността на римлянина не се отразявала върху общественото или политическото му положение, стига да е разумен, да не позволява на страстите си да го обсебят и да не се държи оскърбително пред публика — с други думи, „да не плаши конете“. Макар древните гърци да са автори на максимата „нищо прекалено“, те били прочути с незачитането й. Диоген мастурбирал на публични места. Фрина, най-влиятелната хетера в Атина, обвинена в организиране на оргии по време на свещените Елевзински мистерии, била съблечена гола пред Народното събрание с думите „Щом вярвате, че доброто е прекрасно, трябва да приемете, че прекрасното е добро!“ Била оправдана. Звездата на Атина Алкивиад умрял от стрелите на собствените си съграждани, на които им писнало от безбройните му предателства. Всъщност прекаляването било характерна черта за Атинската империя, която издържала едва тридесет години. Умереността била присъща на Римската империя, просъществувала векове.