Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 100

През 62 г. св. Павел се намирал под домашен арест в Рим и очаквал да се яви „пред Цезаря“. В действителност нямано да бъде съден от самия Нерон, а от консулария, който се занимавал със сирийските въпроси, но е възможно все още да се е намирал в Рим по време на пожара и несъмнено сърцето му е било разбито (може би до смърт?) от решението на римските власти, които през целия си живот се опитвал да предразположи да преследват новата му религия. Странно, но Боадицея, Нерон и св. Павел са съвременници — и Сенека би могъл да бъде евентуалната връзка помежду им.

* * *

Към края на краткия си (тридесет и две годишен) живот и сравнително дългото си (четиринадесетгодишно) управление Нерон изгубил връзка с реалния свят. Дворецът се управлявал от освободени роби, след като императорът започнал да подозира сенаторите и конниците, чиято алчност превърнала професията delator (доносник) в най-сигурния начин за забогатяване — наградата била една четвърт от имуществото на жертвата. Сенека, който треперел в един уединен ъгъл на двореца, преди завистта на императора най-сетне да му отпусне височайшето си театрално позволение да приключи със себе си, освободил робите си и така Нерон бил оставен на грижата на своите либертини, за двама от които — Спорус и Питагор — се „оженил“ и симулирал пред публика брачните нощи. След това в един крайно неподходящ момент решил да напусне Рим с освободения си роб Хелий, отговарящ за живота, смъртта и конфискацията.

Губернаторът на Галия Юлий Виндекс се свързвал с колегите си с предложения за бунт и те надлежно препращали писмата му на императора, който обаче реагирал мудно. Галба и Отон, управителите на Испания и Португалия, които щели да носят за кратко пурпурната мантия в годината им четирите императори след смъртта на Нерон, участвали във въстанието. Нерон бил домъкнат в Гърция от Хелий, който отишъл да го прибере. Виндекс бил разбит и се самоубил, но победилите войници пожелали да издигнат своя командир за император. Той отказал с довода, че подобно решение следва да се вземе от Сената и римския народ, но всеобщото усещане, споделяно мрачно и от самия Нерон, било, че императорът трябва да си иде. Проблемът обаче бил кой да го замести? Дори префектът на Египет не изглеждал достатъчно надежден. Междувременно Преторианската гвардия обявила за император Галба, Сенатът обявил Нерон извън закона и той дори нямал време да се наръга както трябва, докато конниците препускали към вилата, в която се криел… Qualis artifex pereo! (Какъв артист умирам!), били последните му думи. Хората на Галба обещали да не поругават тялото му. Нерон бил погребан от вярната си освободена робиня Акте, която била първата от многото, споделили леглото му, и години наред всяка пролет народът продължавал да носи цветя на гроба му.