Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 8

— Ей! — той изви врат и започна да се отделя от момичето.

— Не, не, не! — женският глас прерасна в писък, дългите бледи пръсти се впиха в издутите бицепси на Марк. — Не ме оставяй сега! Недей… Оох! — въздишката й прогърмя като експлозия.

Даяна сви юмрук и замахна към пламналото лице на Марк. Улучи ухото му. Той изохка. После рамото й се заби в неговото и той се прекатури от момичето с едно пук!, подобно на изтеглена от бутилка тапа.

Марк вдигна ръце.

— Ей! Какво, по дяволите… — щръкналият му член взе да спада.

— Тъпо копеле! — единствено това успя да изкрещи Даяна. Имаше чувството, че ще се задави от всички неизречени думи.

Останало само на пода, момичето се сгърчи и се търкулна настрана, притиснало пръсти между мокрите си бедра; зачервените й гърди потрепваха. Тънка нишка течност още я свързваше с Марк.

— За бога, Даяна!

Ала тя продължаваше да го налага и не му даваше възможност да се изкаже. Предостатъчно беше говорил. Нападаше го с бързи движения, но не по женски, а като мъж — тренировките, на които се беше подложила, за да се подготви за филма, се оказаха от полза, опресниха онова, което бе усвоила в Ню Йорк, където бе израснала — как да се отбранява, как да хвърля футболна топка в съвършена спирала на разстояние трийсет ярда. Гневът, колкото и яростен да е, не променя нищо.

— Даяна, Даяна, за бога… ох… за бога, ще ме изслушаш ли?

Не! Тя знаеше, че го бива в приказките, познаваше логиката му, разсъжденията за същността на политическото му становище. Юмрукът й го улучи право в устата; в последния момент кокалчетата на ръката й се извъртяха и златният пръстен с нефрит — беше си го купила като прощален подарък, когато каза сбогом на Ню Йорк и се пресели тук — се заби в долната му устна и разцепи нежната кожа. Бликна кръв.

Марк отскочи настрани, очите му се разшириха от уплаха. В този ужасяващ момент той осъзна, че не е в състояние да я усмири. Даяна отгатна това по изкривеното му тъмно, хубаво лице.

Очите й горяха; тя се пресегна отново към тежката си чанта.

— Изчезвай от тук, кучи сине! — вече не можеше да изрече името му. — Веднага се измитай! И вземи тая… — ритна тя бедрото на момичето, с което го измъкна от транса — със себе си.

Предпазливо, без да откъсва поглед от Даяна, Марк я заобиколи и изправи момичето на крака. То беше слабо, почти крехко, гладката му кожа бе почерняла от калифорнийското слънце. По тялото му нямаше следи от бански костюм и дори в този момент то не прояви никакво чувство за свян. Даяна едва сега го огледа добре и видя, че то няма повече от петнайсет години. Малките му гърди бяха само набъбнали зърна, космите по венериния хълм бяха обръснати.

Стиснал под мишница своите и на момичето дрехи, сякаш на път да си сменя перушината, Марк се опита още веднъж да я заговори, ала Даяна побърза да го отреже.

— Не! Не казвай нищо! Ти беше само един наемател тук. Само наемател и нищо друго. Не желая да чуя нито дума от това, което искаш да ми кажеш. Не може да има никакво извинение… Никакво…