Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 6

Тук Мариън се изправи на пръсти, бузите му пламтяха от прилив на кръв.

— Това е филм за ужасите на съзнанието, сблъсък на характери, лекият страх, който се засилва във всеки следващ момент, неизбухнала бомба, заплашваща цивилизованото общество, защото поразява до основи. Какво става с Хедър Дюел при това положение. Този въпрос трябва да си зададеш, Даяна. Ще умре ли тя или ще живее?

Такъв е Мариън, помисли си Даяна и превключи на по-ниска предавка, за да вземе един особено остър завой. Иска да започнеш да се вживяваш в ролята заради него и заради себе си, преди да е пуснал камерата да се върти, да улавя изражението ти през цялото време.

Тя си припомни последната си сцена, заснета с Ел-Калаам. Сблъсък на характери, както се изрази Мариън.

И онзи гняв и енергия извикаха в съзнанието и картини от Манхатън: сините сенки на улицата, масивните каньони от опушено стъкло и стомана, горещият августовски вятър, който подухваше безгрижно по Ривърсайд Драйв; паркът изпълнен с пуерториканци по ризи с къси ръкави, които пържеха банани и варяха черен боб върху импровизирани мангали, а отзад на кръста им стърчеше кафявата ръкохватка на 22-калибров пистолет. Уличен испански жужеше в ушите й, сякаш идеше от стар, несинхронизиран филм. Нима всичко това беше само преди пет години?

Даяна отново мина на по-ниска предавка. Тук тесният път беше почти отвесен и тъкмо затова го беше избрала — искаше да се наслади на багрите и формите, пробягващи край нея, на предизвикателството към рефлексите и координацията на движенията. Върхът бе превзет. Лосанджелиската нощ се промъкна незабелязано — сияйна, мимолетна любовница.

Даяна навлезе в един S-образен завой и изведнъж се почувства на прага на велика авантюра, все едно че беше Кортес, който с цялото си великолепие се носи по бурните морски води към покритото със злато Мексико.

Монти се оказа толкова прав! Нейният филм сега беше „Хедър Дюел“, той щеше или да я прочуе, или да я провали. Усети как призрачни пръсти опипват гърба й и се размърда в кожената седалка. Толкова много зависеше не от нея, а от други. Всяка отделна нишка трябваше да си намери мястото, за да дойде успехът. Чакаше я невиждан възход или…

Пръстите й трепнаха върху волана, измазаните в кремаво и бледосиньо стени профучаваха край нея. Тя яростно премести скоростния лост, насмалко да пробие със съединителя килимчето под краката си. За какво всъщност се притеснява толкова? Тя е актриса. От нея зависи да се заеме с напечатаните върху белия лист бездушни редове и да им вдъхне живот. Трябва да се превърне в Хедър Дюел и да даде възможност на ролята да се промъкне в нея несъзнателно, докато навлезе в новата действителност. В новия живот. Докато превърне себе си, Даяна Уитни, в заинтересуван, но далечен страничен наблюдател.