Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 10

Най-сетне тя вдигна тежкия си товар и го запокити в нощта. Като в забавен каданс куфарът се запремята надолу по хълма, обрасъл с тъмна орлова папрат и гъсти като в джунгла шубраци. След двайсетина ярда се удари в една издутина, капакът се отвори и съдържанието му изригна в безшумна експлозия.

После съвсем бавно Даяна започна да мята една по една останалите дрехи, докато стигна до последната. Това беше копринената риза, която му подари за последния рожден ден — любимата му, както я определи веднъж. Смачка я на топка и я хвърли при останалите вещи. По пътя си надолу ризата се закачи за клона на една огромна акация и се развя като последно знаме на бойно поле след вече загубена битка. След малко студеният нощен вятър я грабна, издигна я високо във въздуха и като откъснато от въженцето си хвърчило я отнесе надалеч. Ала преди още да я изгуби от поглед, Даяна се бе обърнала да си върви.

Потрепери, когато влезе в къщата — за пръв път от много месеци заключи и залости външната врата, сложи и предпазната верига.

Глъчта на цикадите. Тиктакането на кухненския часовник. Даяна стоеше загледана с невиждащи очи, обхванала с ръце раменете си. Вцепенението бавно я напускаше. Отиде до телефона и набра номера на Маги, ала след четвъртия свободен сигнал се сети, че тя трябваше да бъде в студиото с Крис, а тази вечер нямаше никакво желание да присъства на бурни сцени.

Изрече едно „по дяволите!“ и се върна в стаята да се преоблече. Най-добре, реши, самата аз да изчезна от тук. „Уеърхаус“ беше мястото, където можеше да се успокои и отпусне.

Закова се на място, когато се зърна в огледалото на банята — призрачен образ отвъд времето и пространството. Невидима сила я придърпа в облицованата с плочки хладна баня. Всичко замря за миг. Тя може би е статуя, носена без посока в дифузна, размазана светлина. С рязко движение на тънката си почерняла ръка щракна лампите — дъга от светлини огради лицето й. Без да отделя поглед от отражението си, бавно седна пред огледалото. Вдигна ръце и прибра назад гъстата си меднозлатиста коса, падаща по раменете. Вгледа се в лицето си, сякаш беше образ от екрана. Погледът й последователно се спираше на ясно очертания овал, на раздалечените очи, удължени и леко дръпнати в края, с виолетов ирис, посипан със златни точици и накрая — на високите скули. Прецени, че повече прилича на майка си, отколкото на баща си.

Изведнъж заплака, макар да беше сигурна само миг преди това, че ще се удържи. Зарови лице в дланите си и захлипа. Остана така известно време, като се поклащаше леко напред-назад. Усети, че това движение я поуспокои. Когато престана да хълца, стана и наплиска лицето си.

Ала шумът от изтичащата се вода сякаш й зашепна с гласа на Марк: „Скъпа? Скъпа?“ Тръсна глава, отвратена от обзелото я самосъжаление. „Я се стегни!“, заповяда си рязко. За какво ти е притрябвал толкова? Тялото й имаше вече готов отговор. Това беше единственото нещо, което я разсмя тази вечер.