Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 7

Эрик ван Ластбадер

И какъв щеше да е тайнственият процес, чрез който щеше да извърши този подвиг? Не й беше ясно, знаеше само, че той й вдъхва огромна сила.

Тя настъпи здраво педала на газта.

Трескавата възбуда я тласкаше напред. Пое дълбоко вечерните ухания на зеленината наоколо. Марк трябва вече да се е върнал от снимки. Техните пътувания извън града се застъпваха — когато тя се връщаше, той заминаваше. Рядко успяваха да си кажат по някоя дума, изобщо не си пишеха и напоследък тя все по-често чуваше неприятни истории за обърканата работа над филма, в който той участваше: военен… крайно антивоенен… „Копола не успя да го съкрати“, беше й казал Марк. Заради постоянните поправки в сценария изоставаха със срока. А и парите трябваше да дойдат отнякъде.

Топла вълна я обля отвътре, когато се опита да пропъди тези мисли. Денят си беше отишъл и тя си представи как Марк я обгръща с тялото си като завивка, как силата му се влива в плътта й, в костите й, когато я гали по гърба, когато топлите му отворени устни се впиват в нейните…

Тя сви по алеята пред дома си и изключи двигателя. Лампите в къщата светеха — весел поздрав, но външните бяха загасени. Типично за Марк, рече си тя. Толкова е погълнат от политика, че всекидневните неща нямат значение за него.

Развеселена изкачи стълбите, като си тананикаше под нос и премяташе дръжката на чантата си, сякаш беше жезъл. Тъмнозеленият бръшлян, порасъл наперено от двете страни на вратата, лъщеше от отражението на последните лъчи светлина, процеждащи се от просторния небосклон. Тя пъхна ключа в бравата на широката дъбова врата и влезе в къщата.

Спря смразена на прага и като омагьосана от зла вещица загледа двете слети тела върху голия паркет.

Кръв нахлу в главата й, ушите й забучаха, докато наблюдаваше животинските движения на черния задник на Марк — напред-назад, напред-назад, като махало на адски часовник, отброяващ останалите в света любовни мигове.

Странно, учудващо, Даяна се улови, че се пита дали не му е студено — на момичето на пода. После, като през мъгла, дочу тежкото дишане и характерните влажни звуци. Излезе от шока унизена, объркана като малко дете и си спомни как навремето за пръв — и последен — път тихо се вмъкна рано сутринта в спалнята на родителите си. Почувства виене на свят, особен, силен натиск в гърдите, сякаш бе бродила в кухина с огромна гравитация. Прониза я страхотен студ, беше като вцепенена.

В този миг момичето изстена и магията се развали. Сякаш ток, истински и силен, премина през Даяна. Замахна с чантата си и с един скок се намери при двамата почти едновременно с чантата, която перна Марк по главата.