Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 5

И без да съзнава точно кога — както, според нея, ставаше винаги с наистина великите изпълнения — тя прекрачи бариерата и се превъплъти в Хедър Дюел.

Даяна излезе от образа замаяна и онемяла, след като хвърли бегъл поглед на монтажа на филма, на кадрите, които щеше да прегледа в края на деня, преобразяващи цялото платно, изпълнени с дълбоко хармонично чувство. Беше вкусила от сърцевината на работата и сега бе убедена, че иска тази роля повече от всичко на света.

Гърдите й бяха стегнати, слепоочията й бучаха — познато усещане, но толкова по-силно от друг път, че главата й се замая. Сякаш това беше жестокият, грандиозен, изумителен тласък на самия живот, който раздробяваше времето на малки, бързи човешки съществувания, различни, безбройни, непрестанно множащи се. И тя осъзна колко много време е минало от завършването на „Кралско червено“; колко страда за обектива на камерата, който да я проследява, да я проектира в прекрасния си цветен правоъгълник. На широкия екран тя щеше отново да се роди. Беше време за нов живот; по мускулите й премина тръпка, оголени електроди загъделичкаха мозъка й и тя разбра, че тази нощ няма да може да заспи, и може би не само тази нощ, а докато не се увери, че тази роля ще бъде нейна.

Даяна покорно се остави на Мариън да я води. Тръгнаха обратно покрай полупразните кофи за смет по изкуствената уличка с машинно разхвърлян „боклук“ и грижливо разкъсаните, избледнели постери, които се вееха от тухлените стени, направени всъщност от шперплат и мазилка. Изведнъж двамата отново се озоваха в Холивуд.

— Сега ме чуй добре — Кларк спря и се обърна с лице към нея; светлина обливаше лицето му, багреше розовите му като на пияница бузи. — Може да си помислиш, че „Хедър Дюел“ е от рода на екшъна. В „Туентиът“ със сигурност го смятат за такъв. — Всяка дума излизаше от устата му сякаш сама за себе см, със свой собствен живот. — Бъди сигурна обаче, че няма да допуснем подобно нещо. — Той се усмихна леко през тесните си устни и вдигна показалец. — Така че не се заблуждавай. Това е филм от съвсем друг тип. Тероризмът като схващане е епидемията на това десетилетие, така както комунизмът беше през двайсетте години. Те са напълно еднакви политически идеали. Но този филм не е за израелско-палестинската война. Няма да правим филм за война, разбираш ли? — вдигна още по-високо показалеца си. — Нашата цел е много по-широкообхватна, така че всеки да може да я разбере. Основната опасност е в тероризирането на съзнанието, последиците, които оказва то върху отделния човек. — Той сви устни и зарея поглед. — В края на краищата Хедър Дюел не е по-различна от теб или от милионите жени, които ще видят филма. До момента, който тъй драстично променя живота й, каква връзка е имала тя с тероризма, насилието, душевния тормоз? Джеймс я е държал настрани от всичко това. Но сега — размаха той пръст като учител, който иска да подчертае нещо особено важно, — сега действителността става част от нея и това именно вдъхва живот на филма. Как ще я промени този сблъсък с тероризма? Какво ще стане с нея? Разбираш ли? Тук е истинската сила на „Хедър Дюел“ и причината, поради която реших да се захвана с филма. Затова и Рубънс вложи толкова много собствени пари. Не заради пищовите, маските, барутната смрад и страха. Това са великолепни помощни средства и, ако се използват разумно, ще допринесат за въздействието на филма. Но това не е достатъчно. Покрай текста човек трябва да напрани разумен избор, нали разбираш? Не е достатъчно да се правят филми, които само развличат, Даяна. Ние сме създатели на мечти за света и като такива поемаме отговорност да не пълним непрекъснато главите на хората със стърготини. Трябва да се стремим да предизвикаме вълнения, да предлагаме на публиката нещо, което тя по друг начин не може да открие. В това се състои нашата неповторимост.