Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 3
Эрик ван Ластбадер
— А продуцентът — предпазливо попита тя — кой е?
Монти потърка нос, после забарабани с вилицата си по дървената маса.
— Е, хайде, Даяна…
— Монти…
Той добре познаваше този неин предупредителен тон и с неохота отвърна:
— Рубънс.
— О, Господи!
Монти трепна от резкия й тон, кокалчетата на пръстите му, впити в ръба на масата сякаш в очакване да последва силен писък, побеляха.
— Този мръсник се опитва да ме вкара в леглото си откакто дойдох тук! И сега ти искаш да работя в неговия филм? Как можеш!
Тя стана, бутна назад стола си, напусна хладния, шумен ресторант и тръгна по мекия пясък. Отдалечи се от сградата. Зад нея сутрешното автомобилно движение свистеше по посока на булеварда Сънсет.
Даяна се наведе, събу обувките си и се отправи към плискащите вълни. Стигна водата и усети разликата в пясъка — тук той беше по-едър и по-хладен. Една вълна обля краката й и погъделичка глезените. Тя потрепери, странно чувство на ужас пропълзя по тялото й при мисълта да работи с Рубънс. Толкова дълго и старателно го бе отбягвала, а ето че сега случаят щеше да ги събере. Даде си сметка, че изля несправедливо гнева си върху Монти и изведнъж я обхвана срам, задето му се разкрещя.
По-скоро усети, отколкото видя приближаващия зад гърба й Монти. Ходенето по плажа не му понасяше — затрудняваше дишането му и той едва си поемаше дъх. Малко късно Даяна се сети, че Монти взема хапчета за сърце.
— Според мен — заговори той тихо, — се правиш на примадона. Това ще бъде ролята на живота ти. Затова…
— Не ми е приятно, когато кроиш планове зад гърба ми.
— Ние с Рубънс сме приятели. Познаваме се от… колко… от десет и повече години. Ако погледнеш нещата обективно, ще осъзнаеш, че предложението е много изгодно за теб, Даяна.
Тя отново кипна:
— Какво знае Рубънс за моите способности? Аз поне знам на какво той се надява.
— Струва ми се, че тук грешиш — рече Монти.
Даяна го прекъсна с едно махване на ръката.
— Нали ти е приятел…
Тя извърна глава от втренчения му — поглед, в нея бушуваха смесени чувства. Рубънс, с жлъч й мина през ума, е името, което отваря всички врати в Холивуд. Но коя ли врата в нея самата отвори то?
На запад, в далечината, небето над Тихия океан заблестя и увисна като театрален декор, което й напомни за трудната битка за роли — от никакви до малки, после до второстепенни.
Слънцето позлати гърбицата на носа й, заблестя в очите й, замъгли тъмновиолетовия им цвят. Чувствените й устни сега бяха плътно стиснати.
Когато пак заговори, гласът й бе нисък и изпълнен със заплаха.
— Аз не съм момиче за всичко. Ако Мариън Кларк ме иска за „Хедър Дюел“, той сам можеше да ти се обади!
— Той — спокойно отвърна Монти — точно това направи.
Мариън Кларк съвсем не изглеждаше тъй, както си го бе представяла. Беше по-възрастен, от набръчканото му лице най-много се набиваше дългият патрициански нос. Меката му стоманеносива коса бе сресана напред върху челото като на римски сенатор. Даяна се улови, че си задава въпроси, неприсъщи на една американка: дали той е от английското висше общество, дали е възпитаник на Оксфорд и все неща от този род, които Джон Фаулс възхвалява като най-висши добродетели. Както и дали Холивуд ще го погуби, както безразсъден бял ловец прострелва великолепен див звяр?