Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 37

— Какво аз?

— Как така си жив? Как оцеля в бунта, който свали спартанските знамена?

— Беше ми простено, както и на други три хиляди.

Ксенофонт стисна юмрук, докато говореше, и Сократ се пресегна и потупа треперещата му ръка. Храната беше сервирана и Ксантипа благодари на богиня Деметра и морските нимфи за нея. Две от момчетата бяха високи и слаби като клечки, а третото спокойно можеше да мине за по-млада версия на баща си, макар и с гъста черна коса. И тримата се нахвърлиха върху храната като прегладнели кучета, като отопиха и последните капки зехтин с корички сух хляб.

— Щом си бил опростен, защо се държат така с теб на улицата? — попита Сократ. — Защо те замерят с камъни и плодове?

Ксенофонт наведе глава.

— Бащите на някои от тях умряха по заповед на Трийсетте. И те обвиняват онези, които им помагаха, макар че ние искахме единствено ред и добри условия за живот. Какво ни донесе демокрацията, освен унищожение? Колко атиняни изгубихме при Сиракуза? На три пъти спартанците се обръщаха към нас и казваха: „Всички сме гърци. Да сложим край на войната помежду ни“. И на три пъти демократичният глас на Атина отхвърли благородния жест. Дори когато губехме, те дойдоха и предложиха мир. И ние отказахме.

— И ти им се разгневи? Защото смяташе, че спартанците се по-благородни?

— Да, защото са. Това не е лично мнение. Атина даде глас на тълпата. А какво друго иска тълпата, освен да живее, без да работи, да се излежава на слънце и да получава онова, което не е заслужила! Разбира се, че се присъединих към Трийсетте в делото им. И бях прав.

— А сега? Атиняните простиха ли ти?

— Не. Измъчват ме. След всичко, което направих за тях, те ме възприемат като враг! Държахме властта само за една година в дългата история на Атина, Сократе. И през това време имаше хляб и се организираха чудесни игри. Месеци наред в града нямаше бунтове. На никой престъпник не му се разрешаваше да избира как да умре! Онези, които застрашаваха реда, бяха убити — и в резултат имаше мир.

— Значи насилието е спряло? — почти шепнешком попита Сократ. — След като престъпниците били екзекутирани?

Ксенофонт издиша и наведе глава. Дори момчетата бяха спрели да се хранят, за да чуят отговора му.

— Ставаше все по-лошо. Ден след ден, месец след месец. Мислехме си, че ако убием водачите, останалите ще се укротят и ще се подчинят на закона, но те продължаваха да се появяват. Първо бяха синовете и чичовците на подстрекателите, после започнаха да растат като главите на Хидра. На всяка улица хора, за които не знаехме нищо, се изправяха да говорят на тълпите. Казвахме им да се разпръснат — и не пипахме меко. Наложихме вечерен час за целия град и обесихме още смутители на реда.

— И накрая настана ли мир? — попита Сократ.

— Не. Надигнаха се с факли и оръжия. Изпълниха всички улици, избиваха Трийсетте в леглата им, мародерстваха, грабеха и… — Ксенофонт тръсна глава, за да пропъди спомените.

— Но после са ти простили? Колко мина оттогава, близо година? Трябва да са оставили онези мрачни дни в миналото, нали? И сигурно са възстановили стените, съборени от спартанците, за да покажат на цяла Гърция, че сме покорени?